НОВО ЕСЕ ОТ АТАНАС СТРИГАЧЕВ

БҌЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕНЪ ИЛЮСТРОВАНЪ ЛИСТЪ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 321 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

Image may contain: outdoor and nature

Редакторъ – стопанинъ: Проф. Б. В. Тошевъ (Бѣлоградчикъ)

===================================

№. 3976, петъкъ, 18 августъ 2017

===================================

Image may contain: sky, outdoor, nature and water

Селма Тодорова

The meteogram: Belogradchik

 

НОВО ЕСЕ ОТ АТАНАС СТРИГАЧЕВ

Image may contain: one or more people

Доц. д-р Атанас Стригачев, дфн

ПИСМА: РАЗМИСЪЛ ЗА ПИСАТЕЛЯ ФИЛОСОФ

Всеки човек има любими автори, защото всеки обича онова, което чувства в себе си. Моята първа любов е “Том Сойер” на Марк Твен. По-късно обикнах Хемингуей, защото е рибар и ловец и още защото като юноша се зачитах в “Да имаш и да нямаш”. Как така, да имаш и същевременно да нямаш? Нима това е възможно? Едното не изключва ли другото?

Загадка…Ако го четеш много пъти, почваш да разбираш. В написаното от Хемингуей има много дълбочина и смисълът не се разкрива веднага. Четох го, докато ми се  стори, че намерих най-ценното “Човек сам нищичко не може!”. Не може да си сам! С това той, страстният индивидуалист още на младини е осъдил индивидуализма, за да го прегърне по-силно в повестта за стария рибар и морето и там да го отрече напълно – “Не бива на старини човек сам да остава!”

Роден е в семейство на психиатър. Известно е, че между душевното състояние на човека и неговата професия има някаква връзка. Симптом на шизофренията е отчаяние и желание за самоубийство. Били са шест деца, бащата  психиатър се самоубива, две от сестрите също, Ернст е изпадал в депресии неведнъж докато последната е фатална.

Хемингуей е безспорно сложна личност, просто казано   “труден човек”. Характерът му е силен, затворен,  противоречив и най-важното упорит и непреклонен. Отделя се конфликтно от родителите си твърдо решен да намери своя път в живота. Без да е военнозадължен поради дефект в зрението сам се навира в огъня на войната не само от журналистическо любопитство, но защото го вълнува  смъртната опасност, стремежът да се бунтува и чувството за справедливост. Обикновените хора имат тези качества в нормите, но той е необикновена личност. Обича себе си, съзнава своето превъзходство и се гордее с него. Такава е егоистичната човешка природа, създадена в борбата за живот. Природата винаги има право и понякога създава изключителни личности. Щом е направила някой човек изключителен, значи така е трябвало да бъде. Ако не обичаш себе си, значи сам виждаш, че не заслужаваш и тогава, защо другите да те обичат? Ограничените възможности на журналистиката му са тесни и той търси пътя към висшата литература. Неговите герои, ако не са като него със силни характери, ги пресъздава да станат такива каквито иска той.

Стремежът към бунт и справедливост го отвращава от фашизма, който унищожава личностите и убива индивидуалността, го прави републиканец и симпатизант на социалистите. Обаче само до тук, но не повече, защото вижда съмнителната разлика между фашизма и комунизма. В политическия живот Хемингуей е неподатлив човек. Той е индивидуалист и може да бъде само симпатизант, по израза на Маяковски “яростный попутчик”, защото от него не би могло да стане нито фанатик фашист, нито убеден комунист. Позицията си той е изразил кратко “Възхищавам се от комунистите като революционери, но не ги понасям като проповедници”.

Хемитгуей е бил “несгоден” човек в личния си живот. Три пъти се е развеждал, четири пъти се е женил. На жените му сигурно никак не е било лесно да живеят с човек с необуздан характер, който не може и не желае да се нагласява според волята на другите. Сигурно не им е било скучно, а много интересно с такъв оригинален съпруг, но с неговия характер трябва да е било в някои моменти ужасно и непоносимо, особено когато е изпадал в депресия. /В това само по себе си няма нищо лошо, защото “нормалният човек” съответства на нечесто срещана лекарска абстракция./ Африканските експедиции и ловните му подвизи и неговото дежурно “Да пийнем!” са били необходими, за да усмири кипящата си вътрешна енергия. Не е проявявал жалост към животните убивани от него, каквато може да се намери у Къруд, нито жалост към човека като у Джек Лондон. Дълбоко разбиране може да е проявявал, а донякъде и частично съжаление, но не сълзлива жалост и женски сантименти. Неговият стил е пълен с инверсии, с подтекстове, а под тях и други слоеве, където трябва не само да се разбира, но и подразбира, когато има подробности, които като че ли привидно нямат общо с главното. Хемингуей e писал така, че на думите да е тясно, а  на мислите да се дава многоетажен простор. Стил безспорно гениален, но шизофреничен. Избягвал илюзиите, към които бил склонен и затова пишел сутрин, защото сутрин имало по-малко илюзии. Страхувал се от илюзии, защото разбирал, че ги има.

Хемингуей не е Дюма, та да може да се прелиства и чете отгоре-отгоре за удоволствие и развлечение, а трябва да се чете с разбиране, на което не всеки е способен. Хемингуей не е просто обикновен писател, а философ. Четеш за стареца-рибар, а се сещаш за Хегел. Старецът е възхитен от огромната риба, уважава я и обича, чувства я сродна душа,  разбира, че и тя е като, но трябва да я убие, за да защити честта си на рибар. Именно честта е важната, а не това, че като я продаде ще си уреди дълговете. Тежи му душевното противоречие между възхищението от рибата и  необходимостта да я победи. В сравнение с това мъчение   физическите мъки да бъде гладен и да мръзне цяло денонощие са поносими, когато рибата тегли лодката му неизвестно накъде. И тогава почваш да разбираш дълбоката философска мисъл, че в противоречието се намира истината. Повестта за Стареца и морето е истински триумф за творчеството на Хемингуей, не защото за нея е получил тогава невероятния хонорар – седем долара на дума и Нобеловата награда, а защото е стигнал собствената си цел да пише така, че да стигне истината. “Описах истински старец и истинско момче, истинско море и истинска риба и истински акули. И ако сполучих да направя това добре и правдиво, те могат дъ бъдат тълкувани различно.” Само един философ може да осъзнае, че истината може да бъде разбирана различно!

Щом се пръсна новината за смъртта му при “нещастен случай, когато боравил с пушка” се досетих, че това не може да е вярно. Обичам Хемингуей, защото е ловец, а аз още като юноша отраснал в горите също съм бил ловец. За мен ловът не е бил някакъв “спорт”, а юношеското увлечение да подражавам на Майн Рид и Къруд и до дълбока старост имах регистрирани две ловни пушки и една-две нерегистрирани. Съобщението за смъртта на Хемингуей не било вярно. Не е възможно човек сам да се нарани смъртоносно с ловна пушка. Може да се самоубиеш, но нарочно, а по невнимание това не е възможно. Друг да убиеш случайно може и такива инциденти има много. Според статистиката годишно у нас приблизително стават толкова фатални случаи, колкото са и убитите от мълнии. Друг велик писател също с обременена психика – Джек Лондон също се е самоубил. Но предполагам, че при Хемингуей вероятно има и нещо още по-дълбоко. Може би е усетил, “че се е изписал”… и стигнал до най-страшното – отчаянието.

Най-важното за писателя философ е да пише истината. За него правдата е идеал и идол. В речта си пред американските писатели  Хемингуей казва:

“Задачата на писателя е неизменна. Сам се променя, но неговата задача остава винаги една и съща. Тя е да пише правдиво и като разбере правдата, да я изрази така, че тя да влезе в съзнанието на читателя като част от собствения му опит. Няма нищо по-трудно от това, но бързо или късно наградата идва и е велика. Ако идва бързо, може да погуби писателя, ако много се чака, тя го озлобява. Понякога идва след смъртта, когато му е безразлично. Точно затова е трудно да се пишат правдиви дълговечни произведения, но истинският добър писател рано или късно ще бъде признат.”

Не са наградите и признанията важни в живота на твореца, а служенето на Истината. Неговият собствен път към правдата е неравен и неспокоен. През гражданската война в Испания заедно с Еренбург са били военни кореспонденти на страната на републиканците. Може ли да бъдеш млад и честен човек, а да не си републиканец и да не симпатизираш на комунистите? Възхищавал се от комунистите като революционери…Човек се възхищава от ония, които приличат на него и въплъщават неговия идеал. Величието на личността се определя от нейните идеали. Не понасял комунистите като проповедници – това е още едно доказателство за неговия голям и неспокоен ум.

Чета и препрочитам “На американците, паднали за Испания”. Само страничка и половина, а каква сила! Хемингуей е писал и поправял тридесет и два пъти това малко панахидно слово…През нощта мъртвите спят в студената земя на Испания и ще спят през цялата студена зима докато заедно с тях спи земята….През пролетта мъртвите ще почувстват, че земята оживява…защото нашите мъртви са станали частица от испанската земя, а испанската земя никога няма да умре…Нашите мъртви заедно с нея винаги ще бъдат живи…така всеки, който веднъж е бил свободен няма повече да бъде роб…

Ако биха могли да чуят това полузамръзналите вече заровени в земята доброволци, биха тръгнали отново да дадат живота си в бой за свободата.

След  смъртта на Хемингуей имаше спекулации, че възможно да е бил “вербуван от съветското разузнаване”. Струва ми се, че това е абсолютно невъзможно. Личности с характер като неговия, а характерът е повече от ум, е невъзможно да бъдат вербувани. Истинските хора се раждат и той не би могъл да бъде нищо друго освен истински Хемингуей. Личности като него могат да бъдат очаровани и разочаровани, но не и вербувани. Когато Микоян бил на Куба искал да го покани на прием в съветското посолство, но той тактично отказал, “защото трябвало да пише”. А би било лесно да се досетят, защо не трябва да го канят.

Кой е Хемингуей? Истинският писател е написаното от него, писателят и творчеството му са едно и също. Великите писатели са велики страдалци, те са истинските мъченици на човечеството. Всеки писател дълбоко е изстрадал героите си, иначе не би ги описал правдиво. Шекспир е бил Хамлет, Лермонтов е Печорин, Достоевски е Разколников, Марк Твен е Хък Фин. Кой е Хемингуей? Той е героят от “Снеговете на Килиманджаро”, който осмисляше  и разбираше живота си в последните си часове загледан в снежната шапка Килиманджаро. Под заглавието има съобщение вероятно изрезка от вестник. Труп на леопард бил намерен под най-високия връх на Африка, наричан “Дом на бога” и никой не могъл да обясни как е стигнал там и замръзнал леопардът. Но това е самият Хемингуей, който иска да избяга от обществото и от себе си и намира смъртта си под Килиманджаро.  Авиаторът, който трябва да го закара в болница в града променя курса и умиращият разбира, че ще лети към Върха – към смъртта на леопарда.

Хемингуей е Френсис Макомбер, на който жена му пръсна черепа секунда след като разбра, че е преодолял завинаги страха…Каква фина наблюдателност, какво дълбоко проникване в психиката на героите, които сам е сътворил…Личността трябва да бъде непрекъснат устрем към съвършенството. Макомбер вече не се страхува, няма повече какво да преодолява и Хемингуей го убива.

Писателят и неговите герои са едно и също, но не съвсем. Светът на писателя не е онзи обикновения, в който живеят обикновените хора. Само избрани читатели надарени с особен интелект могат да стигнат до висините на писателя и да го почувстват. За тях това издигане е рядка възможност, нещо както е изкачването на висок връх, за да поемат истински въздух. Затова някои читатели четат художествена литература, за да избягат поне временно от мръсната атмосфера на низините и ежедневието, за да се откъснат от отегчителната действителност и се докоснат до красивото и възвишеното. Светът на писателя, създаван от самия него е нереален, но не съвсем нереален. По-точно казано светът на твореца прилича на комплексните числа в математиката – комбинация от реална и въображаема част. Така и светът на писателя е комплексен – комбинация от реалния свят, в който живеем всички и друга част измислена от твореца. Ако творчеството е само в реалната плоскост, то би било неприятно вярно. В него не би имало нищо художествено и би било скучно както е скучно някакво научно или политическо съчинение. Изкуството не трябва да бъде директно отражение на действителността, а нещо значително повече – в него трябва да се примесва измислена красота, за да бъде възвишено и  убедително. Ако творчеството е само  във въображаемата плоскост, то ще бъде невероятна фантасмагория и безинтересно и неубедително. Но ако в математиката реалната и въображаемата част вървят свързани заедно /без да се смесват/, в света на майстора писател те се смесват така хармонично, че самият писател вече не си дава сметка, кое е взето от действителността и кое е измислено от него. Хемингуей живее в света на Стареца-рибар и така се сраства с него, че сам не си дава сметка, кое е от неговия собствен опит и кое е измисленото. Така той осъществява идеята си да се описва правдата така, че “ да влезе в съзнанието на читателя като част от собствения му опит”. В това  е тайната на успеха на  Хемингуей.

В “Старецът и морето” старият рибар разбира как е загубил живота си без да постигне успех и признание. “Кой те победи, старче? Никой. Просто  навлязох много дълбоко в морето”. Рибарят е философът  Хемингуей. Морето е живота, акулите разкъсващи огромната риба, последната надежда за успех са  неприятели и коварните приятели.

Какво може да разбере човек-писател за смисъла на живота, когато животът свършва?  Нищо повече, защото е стигнал своя връх. След “Деветата симфония” няма време и сили за десета. Това е краят! “Човек може да бъде унищожен, но не победен”. И когато Хемингуей разбра, че е влязъл много навътре и нищо повече не може, за да не бъде победен, той се самоуби.

АТАНАС СТРИГАЧЕВ

======================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Image may contain: textТекст на Борислав Михайлов, капелмайстор

Image may contain: 2 people, people standing and outdoor

Клетва на войниците на площада, 16 юни 1939 г. – в центъра капелмайстор Михайлов

Image may contain: one or more people

Сбогуване с капел майстор Борислав Михайлов – отова в 3-и пехотен Бдински полк, 13 април 1940 г.

Тези снимки са принадлежали на фелдфебел Димитър Петров (1897-1959) и са представени от неговия син Петър Димитров Стоев (бай Пешо месаря), р. 3 април 1922 г., също служил в полка (сканиране: Е. Кожухарова)

=======================

Sofia, 18 August 2017 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

Posted in Uncategorized | Leave a comment

НЕКРОЛОЗИ ОТ ВОЙНАТА 1912 – 1913

БҌЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕНЪ ИЛЮСТРОВАНЪ ЛИСТЪ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 321 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

Image may contain: outdoor and nature

Редакторъ – стопанинъ: Проф. Б. В. Тошевъ (Бѣлоградчикъ)

===================================

№. 3975, четвъртъкъ, 17 августъ 2017

===================================

Image may contain: food

Селма Тодорова, “Край Белоградчишката крепост”, акварел, водни бои, 35 x 50 см, 2013 г.

The meteogram: Belogradchik

 

НЕКРОЛОЗИ ОТ ВОЙНАТА 1912 – 1913

Публикуването на некролози във вестниците е стара европейска традиция, пренесена и в Северна Америка. Тази практика е широко разпространена и във вестниците на Царство България. С установяването на комунистическия режим в България тази практика бе напълно изоставена. Запази се обаче издаването на лични некролози в печатниците, които се закачат, с черна лента, на къщите на починалите и на други места в града, за да съобщят на съгражданите за случилото се нещастие в семейството. Докато в Царство България тези некролози са художествено оформени и с разнообразни текстове, в Народна Република България в печатниците имапе няколко типови текста, от които близките на покойника трябваше изберат този, който им харесва най-много. Тогава от некролозите по правило изчезна христинският кръст – замениха го с две черни ленти горе и долу, а се появи и петолъчката. Впрочем в гробищата намаляха и дървените кръстове, които се поставяха на гроба на покойника. Те се запазиха за много възрастни починали хора. На мястото на кръстовете дойдоха дървени, боядисани в червено, пирамиди, на върха на които имаше червена петолъчка. В предишните времена, когато почине някой, в града се чуваше камбаната – протяжно, единично със звън през равни интервали. Помня прабаба ми Цвета тогава казваше: „Удари звоното – пак Господ е прибрал някого“.

Аз гледам на публикуваните във вестниците „скръбни вести“ или „панахиди“ на загинали във война хора като на важни исторически свидетелства. В тях се смесва скръбта от загубата на близък човек и гордостта, че този човек е изпълнил своя дълг и е положил храбро себе си на олтара на Отечеството. От тези некролози ние научаваме имената на близките хора на загиналите – баща, майка, съпруга, деца. Интересна изследователска задача е проследяването на по-нататъшната съдба на сираците на падналия в бой. Мисля, че такива изследвания досега не са правени от професионалните историци.

Всички некролози, които ще видите тук, са от в-к „Мир“. Това са некролози на офицери и войници от 15-и пехотен Ломски полк. Некролозите на полковник Коста Каварналиев, б. командир на полка, и на подполковник Ботю Мандов, командир на 3-а дружина на полка, имат особена историческа стойност. Това е така особено що се отнася до трагичната кончина на подполковник Мандов – случай, който е описан много бегло в специализирана литература – единственото изключение е книгата на ген. Тодор Кантарджиев „1-ва бригада от 6-а пехотна Бдинска дивизия в
Освободителната Българо-Турска война 1912-1913 г.“ (1915 г.).

No automatic alt text available.

В-к Мир, бр. 3446 от 17 декември 1912 г. Капитан Рашев е командир на 5 рота от 2 дружина на полка

No automatic alt text available.

В-к Мир, бр. 3769 от 14 януари 1913 г.

No automatic alt text available.

В-к Мир, бр. 3770 от 15 януари 1913 г.

No automatic alt text available.

В-к Мир, бр. 3860 от 18 април 1913 г. Подпоручик Стамен Панчев, авторът на прочутото стихотворение „Сине мой“, е баща на капитан Павел Стаменов Панчев, офицер в полка след 1940 г.

No automatic alt text available.

В-к Мир, бр. 3865 от 23 април 1913 г.

No automatic alt text available.

В-к Мир, Бр. 3865 от 23 април 1913 г. Капитан Цонев започна войната като командир на картчната рота на полка

No automatic alt text available.

В-к Мир, бр. 3946 от 7 юли 1913 г. Тогава общината в Белоградчик взе решение да преименува м. Прокина, където е лагера на 15-и пехотен Ломски полк, изграден от Каварналиев, тогава подполковник и командир на полка, в Каварналива котловина

Image may contain: 1 person

No automatic alt text available.

В-к Мир, бр. 3953 от 27 юли 1913 г.

No automatic alt text available.

В-к Мир. Бр. 3977 от 21 август 1913 г. – ранен в боевете при с. Салаш, Белоградчишко

No automatic alt text available.

подполковник Ботю Мандов

No automatic alt text available.

В-к Мир, бр. 4005 от 18 септември 1913 г.

No automatic alt text available.

В-к Мир, бр. 4029 от 14 октомври 1913 г.

======================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Image may contain: text

Откъс от интервю на проф. Петър Кърпаров (1920-2013)

Image may contain: tree, sky, outdoor and nature

Image may contain: 14 people, outdoor

Чупрене, 1913 г.

=======================

Sofia, 17 August 2017 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

Posted in Uncategorized | Leave a comment

КАМЕННИ ИСПОЛИНИ (БАЛКАНСКИ И ПОПОВ, 1966)

БҌЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕНЪ ИЛЮСТРОВАНЪ ЛИСТЪ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 321 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

Image may contain: outdoor and nature

Редакторъ – стопанинъ: Проф. Б. В. Тошевъ (Бѣлоградчикъ)

===================================

№. 3974, срѣда, 16 августъ 2017

===================================

Image may contain: sky, plant, tree and outdoor

Виктория Христова “Червенатата църква в Боровица”, 27/35, 2012

The meteogram: Belogradchik

 

КАМЕННИ ИСПОЛИНИ (БАЛКАНСКИ И ПОПОВ, 1966)

С днешното съобщение на Белоградчишкия ежедневен илюстрован лист приключва представянето на малката книга на Иван Балкански (1931-1983) и Георги Попов (1904-1968) „Белоградчишките скали“ (София: Медицина и физкултура, 1966) (първата част на книгата бе дадена на 8 август т.г.).

Image may contain: outdoor

Някога, когато бяхме деца, животът ни, особено лятно време, минаваше сред скалите. Момчета и момичета играеха там. Най-често играехме на индианци. Когато станахме по-големи, и бяхме прочели едно друго за Белоградчик, група момчета направиха „експедиция“ и с нея започна проучването на близки и далечни скали. Скалите около града, в Крупец, в Маркашница, в Долен Крупец, чак до Боровица на изток и Магаза и Сбеговете на запад, бяха обектите на нашето внимание. Когато тръгвахме на експедиция, всеки носеше здрава тояга, защото по пътя си сме срещали какво ли не: безчет гущери – от малките сиви скални гущери до големите зелени ливадни гущери, безчет змии – от огромните черни или сиви смокове, някои от които висяха по клоните на дърветата и можеха да скачат до безобидните слепоци и много опасните пепелянки и усойници; срещали сме семейства глигани, които също могат да бъдат опасни, а в реката имаше големи водни змии. Изобщо и флората и фауната на Белоградчишките скали са изключително богати. Често по скалите се катерехме само двама – аз и моя приятел Диди, който живееше в Горна Оряховица, но лятно време идваше при баба си Ценка Марийкина и дядо си Илия бръснаря в Белоградчик в къща, съседна на моята. Диди бе много здраво момче – той не познаваше лятно време обувки и по скалите ходеше винаги бос. Странно е, че Диди (Илия Светославов Тепавичаров (1941-1993)) почина млад – едва на 52 години – операцията, която му направи в „Пирогов“ проф. Златарски, не му помогна да преодолее нелечимата болест, която го бе споходила. В игрите на индианци той бе Синият Дик, докато моето индианско име е Жълтата пантера.

Хората от моето поколение няма да открият непознати неща в текста, който следва. Но хората от новите поколения и новите граждани на Белоградчик не познават скалите. Само скалите, които се виждат от площада или Калето, ангажират вниманието на туристите. Така че читателите на Листа от новите поколения сигурно ще открият нова за тях интересна информация. Затова разказът на Балкански и Попов има своето значение.

Image may contain: text

Image may contain: sky, outdoor and nature

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: mountain, sky, outdoor and nature

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: outdoor and nature

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: outdoor and nature

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: sky, outdoor and nature

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: outdoor and nature

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: outdoor and nature

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: outdoor

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

======================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА

No automatic alt text available.

Image may contain: 7 people

Приятелки на разходка до пещерата “Лепеница” в Долен Крупец, около 1932 г.
л/д: Веса Бранкова, Еленка Тикичка, Вета на Никола Митков (тя е домакиня на срещата, продължила няколко дни на лятната къща при лозето на Никола Митков), Дафина Игнатова (баба ми), Жана на Льонката с децата си)

Image may contain: one or more people, people standing, tree, plant, outdoor and nature

Битовият ресторант на Потребителната кооперация “Успех” (НАРКООП) на Мислен камък. Това бе най-големият ресторант на НАРКООП. Преди това на това място имаше една беседка за военната музика – тук на дансинга се събираха гражданите да танцуват в неделните дни.
Година на построяване: около 1958
На снимката е сестрата на баба ми – Анастасия Тошева, от Белоградчик

=======================

Sofia, 16 August 2017 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

Posted in Uncategorized | Leave a comment

ЧУПРЕНСКОТО ОБИЧАЙНО СЪДЕБНО ПРАВО (БОБЧЕВ, 1917)

БҌЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕНЪ ИЛЮСТРОВАНЪ ЛИСТЪ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 321 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

Image may contain: outdoor and nature

Редакторъ – стопанинъ: Проф. Б. В. Тошевъ (Бѣлоградчикъ)

===================================

№. 3973, вторникъ, 15 августъ 2017

===================================

Image may contain: sky and outdoor

Виктория Христова “Червената църква в Боровица”, техника: офорт, 2013 г.

The meteogram: Belogradchik

 

ЧУПРЕНСКОТО ОБИЧАЙНО СЪДЕБНО ПРАВО (БОБЧЕВ, 1917)

Материалите за днешното съобщение на Белоградчишкия ежедневен илюстрован лист се почерпени от книгата на проф. Стефан Бобчев (1853-1940) „Българско обичайно съдебно право“, издание на Българската академия на науките, 1917 г.

Проф. Стефан Бобчев със съпругата си Екатерина, дъщеря си Кося и зет си Михаил Поповилиев (проф. Поповилиев (1873-1928) е бил ректор на Софийския университет), снимка 1914 г.

Image may contain: text

Image may contain: text

No automatic alt text available.

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

No automatic alt text available.

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

======================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Image may contain: text

Властта пише характеристики на белоградчишките свещеници

Image may contain: one or more people and outdoor

Училищен трудов ден, 1917 г.
(не знам къде е било това училище – навярно сградата вече не съществува). Все пак Венеца е някакъв ориентир.

Image may contain: 16 people, tree and outdoor

Ученици на излет в Маркашница, около 1917 г. (обърнете внимание на баретките на ученичките) – учителката е толстоистка

=======================

Sofia, 15 August 2017 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

Posted in Uncategorized | Leave a comment

НАШ ВОЙНИК В БОЯ ЗА ЛЮЛЕ БУРГАС (1912 Г.)

БҌЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕНЪ ИЛЮСТРОВАНЪ ЛИСТЪ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 321 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

Image may contain: outdoor and nature

Редакторъ – стопанинъ: Проф. Б. В. Тошевъ (Бѣлоградчикъ)

===================================

№. 3972, понедѣлникъ, 14 августъ 2017

===================================

Image may contain: outdoor

Виктория Христова “Величието на Белоградчишките скали”, сухи пастели, креда, 2014

The meteogram: Belogradchik

 

НАШ ВОЙНИК В БОЯ ЗА ЛЮЛЕ БУРГАС (1912 Г.)

Войникът от 15-и пехотен Ломски полк е Милен Живков. Неговата история е разказана във вестник „Реч“ на 1 декември 1912 г.

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

Image may contain: text

No automatic alt text available.

Image may contain: text

======================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

No automatic alt text available.

В-к Мир, бр. 4196 от 12 април 1914 г.

Image may contain: text

Бр. 4198 от 14 април 1914 г. Селото е Влахович, а околийският началник е Иван Кирков

Image may contain: one or more people, people standing, crowd and outdoor

Обявяване на Балканската война – пред Военния клуб, 25 септември 1912 г.
На война тръгват от Белоградчик 95 офицери, 6 лекари, 5 чиновници, 8319 подофицери и войници; 1104 не се връщат по домовете си

No automatic alt text available.

Паметник на загиналите във войните за национално обединение 1912-1918 от с. Боровица в двора на черквата “Св. Троица”
(старото село Боровица при Боровия камък е изоставено; новото село е при шосето за Белоградчик)

=======================

Sofia, 14 August 2017 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

Posted in Uncategorized | Leave a comment

НЕДЕЛЕН ПОДЛИСТНИК: ДОКУМЕНТАРИУМ

БҌЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕНЪ ИЛЮСТРОВАНЪ ЛИСТЪ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 321 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

Image may contain: outdoor and nature

Редакторъ – стопанинъ: Проф. Б. В. Тошевъ (Бѣлоградчикъ)

===================================

№ 3971, недѣля, 13 августъ 2017

===================================

No automatic alt text available.

 

НЕДЕЛЕН ПОДЛИСТНИК: ДОКУМЕНТАРИУМ

ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ: МАТЕЙ ИГНАТОВ

След дядо ми Матей Игнатов (4 август 1885 – 12 май 1957) остана богата архива. Преди много години подредих в хронологичен ред тези документи. Това се оказа възможно, защото повечето от тези писмени материали бяха датирани. Днес в този личен архив са представени всички години – от ученическите години на дядо ми в Белоградчик в края на XIX век до кончината му на 12 май (неделя) 1957 г.

След много години, когато станах член на английското Family and Community Research Society, разбрах колко важно е събирането на лични документи и свидетелства за разбирането на историята на населеното място и обществото.

Днес тук ще бъде представено едно тефтерче на Матей Игнатов от тридесетте години, Тогава той е юридически пълномощник (заедно с Видинския адвокат Розанов и Белоградчишкия п. адвокат Киро Панов) на Видинската генерална банка.

Такива малки „парчета“ история са белези на времето, за което се отнасят. Приканвам читателите на Листа да потърсят такива лични документи на своите близки. Белоградчишкият ежедневен илюстрован лист осигурява среда, в които такива документи ще бъдат запазени и ще получат публичност.

Image may contain: 2 people, people standing, tree and outdoor

На Мислен камък, около 1930 г.
Матей Игнатов (вляво) – дядо ми, с Борис Попов, Белоградчишки околийски управител

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

=======================

Sofia, 13 August 2017 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

 

 

Posted in Uncategorized | Leave a comment

БЕЛОГРАДЧИШКИ САЛОН НА ПОЕЗИЯТА: СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ХРИСТО ЧЕРНОПЕЕВ

БҌЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕНЪ ИЛЮСТРОВАНЪ ЛИСТЪ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 321 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

Image may contain: outdoor and nature

Редакторъ – стопанинъ: Проф. Б. В. Тошевъ (Бѣлоградчикъ)

===================================

№. 3970, недѣля, 13 августъ 2017

===================================

Image may contain: outdoor

Трендафила Трендафилова “Пейзаж от Белоградчик”

The meteogram: Belogradchik

 

БЕЛОГРАДЧИШКИ САЛОН НА ПОЕЗИЯТА: СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ХРИСТО ЧЕРНОПЕЕВ

В днешното издание на Белоградчишкия салон на поезията ще видите само едно стихотворение. Неговият автор е Христо Александров Божков – известен македонски деец. Той е издал в София две книги – едната съдържа стихотворения и разкази от македонския фронт (1917 г.), а другата има обществено-научен характер и е за македонското освободително движение (1923 г.).

Стихотворението тук е публикувано във вестник „Реч‘ на 3 ноември 1912 г. То е посветено на прочутия македонски революционер Христо Чернопеев (1868-1916).  Христо Чернопеев е бил старши подофицер и после фелдфебел в 15-и пехотен Ломски полк в гр. Белоградчик. Той веднага се е включил в тайното офицерско братство – първата проява на организираното македонско движение, основано от подпоручик Борис Сарафов (1872-1907, тогава също в Белоградчик. В македонските дела Христо Чернопеев е бил в близки приятелски връзки и с друг белоградчичанин – Иван Савов (1870-1902) от с. Калугер, Белоградчишко, съшо старши подофицер в 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик. При започването на Първата световна война Христо Чернопеев е напуснал Народното събрание, където е бил Струмишки народен представител (Струмица тогава е в България). Като командир на рота в 6-и пехотен полк капитан Черноппев е загинал в бой с французите при Криволак на 6 ноември 1915 г.

No automatic alt text available.

Image may contain: text

======================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

No automatic alt text available.

Image may contain: text

В-к Мир, бр. 3640 от 28 август 1912. – земеделска изложба в града

Image may contain: 1 person, closeup

Кева Цолова, съпруга на поручик Христо Цолов (1885-1915), останала вдовица с три невръстни деца: Веселина (Веска) (1912-2007), завършила география в Софийския университет през 1937 г., Надка (1911-1986) и Цоло, завършил Морското училище във Варна
(снимката е изпратена от Силвия Попова)Image may contain: mountain, outdoor and nature1912 г.

=======================

Sofia, 13 August 2017 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

Posted in Uncategorized | Leave a comment