НАХОДКИ ОТ М. ЗЕЛЕНА ГЛАМА ДО БЕЛОГРАДЧИК (ФИЛКОВ, 1932)

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 328 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

Image may contain: outdoor and nature

Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)

===================================

№ 4301, вторник,  10 април 2018 г.

===================================

Image may contain: outdoor and text

Красимир Тодоров

The meteogram: Belogradchik

 

НАХОДКИ ОТ М. ЗЕЛЕНА ГЛАМА ДО БЕЛОГРАДЧИК (ФИЛКОВ, 1932)

„Костената бречка в местността Зелена глама (Белоградчишко)“ е статия на Лазар Филков, публикувана в „Трудове на Българското природоизпитателно дружество“ (кн. 15-16, 1932, с. 300- 303).

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

Image may contain: text

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

No automatic alt text available.

https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/30440738_1536663633122236_6434447306803642368_n.png?_nc_cat=0&oh=7050018fe5b013b0c51620d66739179c&oe=5B3187FC

Лазар Филков (1884 – ?)

======================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

https://beladblog.files.wordpress.com/2015/03/pismo.jpg

Писмо на белоградчишкия адвокат Христо Сомов до Лазар Филков (© Иван Спасов), 20 април 1960 г.

No automatic alt text available.

В-к Мир, бр. 9963 от 27 септември 1933 г.

No automatic alt text available.

В-к Мир, бр. 9939 от 30 август 1933 г. – с. Чупрене, Белоградчишко

Image may contain: 1 person

Цеко Панов, народен представител от Белоградчик в Учредителното народно събрание, 1879 г.

Image may contain: 1 person

К. Стефанов от Белоградчик, народен представител в VII обикновено народно събрание (15 октомври 1893 г. – 1 август 1894 г.)
Кратък живот има това народно събрание, защото оставката на Стефан Стамболов предизвиква парламентарна криза

=======================

Sofia, 10 April 2018 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

Posted in Uncategorized | Leave a comment

В ПАМЕТ НА ПРОФ. ПЕТЪР НИКОВ (ИВАН ДУЙЧЕВ, 1940)

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005)

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

alt

Редактор – стопанин: Проф.  Б. В. Тошев (Белоградчик)

===================================

№ 5810, петък, 3 декември 2021 г.

===================================

Художник: Иван Христов (1900-1987), “Крепостта на Белоградчик” 1937 г.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. ПЕТЪР НИКОВ (ИВАН ДУЙЧЕВ, 1940)

Портрет на Иван Симеонов Дуйчев, 2 май 1928 г., гр. Белоградчик

Петър Ников Попов (1884, Бургас – 1938, София) е завършил история и византология в Мюнхен и Виена. Той е с докторска степен от Виенския университет (1912 г.). Той е професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, председател на Българското историческо дружество, член на Македонския научен институт, дописен (1923 г.) и действителен (1937 г.) на Българската академия на науките.

За нас – хората на Белоградчик, са важни поне два от трудовете на проф. Петър Ников: „История на Видинското царство до 1323 година“ (1922 г.) и „Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци“ (1928 г.).

След ранната кончина на проф. Петър Ников в 1940 г., под редакцията на проф. Св. Георгиев, проф. В. Бешевлиев и доц. Иван Дуйчев в София  излиза „Сборник в памет на проф. Петър Ников“. В него биографичните бележки за Петър Ников са представени от д-р Иван Дуйчев (1907-1986) и проф. Петър Мутафчиев (1883-1943).

В „Сборника“ има статии с историческо съдържание, посветени на бележития покойник, и между тях е и статията на Иван Дуйчев „Из писмата на патриарха Николая Мистика“.

==========================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Сп. Изкуство и критика, 1940 г.

В-к Мир, бр. 11969 от 26 юни 1940 г.

Подобрения в електроснабдяването
1940 г.

Белоградчик, около 1940 г.

На Мислен камък, около 1940

=========================

Sofia, 3 December 2021 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

Posted in Uncategorized | Leave a comment

ГРАДИВО ЗА ВЕЩЕСТВЕНАТА КУЛТУРА В ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ (ДИМИТЪР МАРИНОВ, 1901) – СКОТОВЪДСТВО

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005)

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

alt

Редактор – стопанин: Проф.  Б. В. Тошев (Белоградчик)

===================================

№ 5809, четвъртък, 2 декември 2021 г.

===================================

Художник: Иван Христов (1900-1987), “Белоградчик” 1937 г.

ГРАДИВО ЗА ВЕЩЕСТВЕНАТА КУЛТУРА В ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ (ДИМИТЪР МАРИНОВ, 1901) – СКОТОВЪДСТВО

Димитър Маринов (1846-1940)

Статията на Димитър Маринов „Градиво за веществената култура в Западна България“ изцяло изчерпва съдържанието на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, книга 18 – Материали (София, 1901 г.). Статията е фундаментален принос в българската етнография. Тя е над 200 страници и затова ще бъде представена в няколко издания на Белоградчишкия ежедневен илюстрован лист.

Освен със земеделие, българският селянин се занимава и със скотовъдство: овчарство, говедарство, конярство и свинарство. Някога в селата не е имало магарета – сега има, но вече няма коне. Българският селянин обича домашните животни и се грижи с любов за тях. Те му дават мляко, сирене и месо, без воловете селянинът не може да има превоз и да оре нивите си.

==========================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Село Скомля никога не е имало гара, но има спирка “Скомля”. Макар че сега в Скомля живеят около 30 човека, това е голямо и важно Белоградчишко село, посетено в 1865 г. от Феликс Каниц (текст на Каниц за селото). Селото е дало на България именити хора: Лозан Стрелков (1912-1981), писател и директор на БТА, проф. Ангел Тодоров (1922-2005), философ, Стефан Тодоров (1925-2004), дипломат, проф. дмн Веселин Борисов (1939-2021), почетен гражданин на Белоградчик. Интересна статия за Скомля представи Димитър Илиев – “Обредност и език в с. Скомля, Белоградчишко” (2013 г.)

Белоградчик в 1928 г.
Тогава градът има 2402 жители (2188 българи, 130 турци и 184 цигани); селата от Белоградчишката околия имат 43 218 жители, селата са 55 и в тях има 55 училища.

Във времето, когато в Белоградчишко е имало интелигентни селяни и добри стопани, чрез селекция е създадена “реплянската овца” – местна порода с високи качества, която днес е под заплахата на изчезване.

English source:
Превод: Чисти и спретнати коренни жители на Белоградчишко:
Българските селяни водят просто съществуване. Те са пестеливи и работят здраво, но те работят изобщо за себе си; пропорцията на работниците, които работят със заплати за други е извънредно ограничена. Те имат своя земя и произвеждат всичко, което е необходимо, за да живеят.

Селяни от с. Горни Лом, Белоградчишко
около 1920 г.

=========================

Sofia, 2 December 2021 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

Posted in Uncategorized | Leave a comment

БЮДЖЕТЪТ НА ВИДИНСКИЯ ВИЛАЕТ ВЪВ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XVIII ВЕК (ИХЧИЕВ, 1906)

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005)

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

alt

Редактор – стопанин: Проф.  Б. В. Тошев (Белоградчик)

===================================

№ 5808, сряда, 1 декември 2021 г.

===================================

Художник: Иван Христов (1900-1987), “Белоградчик” 1937 г.

БЮДЖЕТЪТ НА ВИДИНСКИЯ ВИЛАЕТ ВЪВ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XVIII ВЕК (ИХЧИЕВ, 1906)

В „Известия на Историческото дружество в София“, книга II, 1906 г., Диаманди Ихчиев публикува голяма статия „Материали за историята ни под турско робство“. В днешното издание на Белоградчишкия ежедневен илюстрован лист е представена една обширна и важна част от тази статия: „Бюджет на Видинската област във втората половина на XVIII век“.

Един откъс: „Ето и общата сума на разхода, която сума възлиза на 392 381 гроша. След като се спаднат от нея 162 000 гроша, останалата сума 230 381 гроша се разпределя по следния начин: ,,,частта на населението рая що живее под управлението на мукатата Белоградчик, от 1170 къщи по 18 гроша = 21 040 гроша; освен това: 1237 кола дърва, 550 кола сено.“

Диаманди Андреев Ихчиев (1854-1913) е от гр. Велес. Бил е ученик (във Велес) на Константин Босилков (1842-1919), от Копривщица, ученик (в Шип) на Йосиф Ковачев (1839-1898) и е завършил Висшето училище за правни науки в Цариград.

==========================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Телеграфът в Белоградчик, в-к Дунав от 7 декември 1869 г.

Първото светско училище в Белоградчик (1869 г.). Медресе винаги е имало (богословско училище, ръководено от мюфтията). Руждие е училище, в което се изучава: арабски, персийски, религия, политическа география, аритметика, въведение в логиката на Аристотел, краснопис. В-к Дунав от 5 ноември 1869 г.

В-к Дунав от 23 юли 1869 г.

И къщите, когато загубят стопаните си, са обречени (снимка: Сашо Георгиев)

Фотографско ателие Цеко Петров, Белоградчик, 1924 г.

=========================

Sofia, 1 December 2021 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

Posted in Uncategorized | Leave a comment

СЕЛО ВЛАЙКОВО, БЕЛОГРАДЧИШКО И ТОДОР ВЛАЙКОВ

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005)

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

alt

Редактор – стопанин: Проф.  Б. В. Тошев (Белоградчик)

===================================

№ 5807, вторник, 30 ноември 2021 г.

===================================

Художник: Иван Христов (1900-1987), “Белоградчик” 1937 г.

СЕЛО ВЛАЙКОВО, БЕЛОГРАДЧИШКО И ТОДОР ВЛАЙКОВ

Радикалите – първо Радикал-демократическа партия, после Радикална партия, после Радикална партия (обединена) с вестник Радикал и накрая пак Радикал-демократическа партия с вестник Век 21, е лявото крило на старата Демократическа партия. Заедно с Народната партия, Радикалната партия винаги e ималa влияние във Видинско и Белоградчишко.

Трима са основните дейци на Радикалната партия в нашия край и тримата многократно са били Видински и Белоградчишки народни представители в Камарата (Народното събрание) – Найчо Цанов (1857-1923), от Видин, Тодор Влайков (1865-1943), от Пирдоп и Никола Савчев (1870-1936), от Белоградчик.

Найчо Цанов

Тодор Влайков

Никола Савчев

В края на м. март 1881 г. Княз Александър I Батемберг на връщане от Румъния посещава градовете Видин и Белоградчик. В черквата „Св. Георги“ в Белоградчик е отслужен молебен за здравето на българския княз. На другия ден Княз Александър посещава пещерата Магура. Княз Александър със свитата си е имал закуска в Османие – там селяните са го помолили да смени с указ името на селото – така татарското село Османие и станало с. Александрово.

Държавен вестник, бр. 19 от 28 март 1881 г.

Откъс от  „България 1878-83: спомени“ от ген.-лейт. Александър Мосолов

На 1 юли 1923 г., след много перипетии и много време, железопътната линия София – Видин е завършена и Цар Борис III е открил последната отсечка на линията – Александрово – Видин. Тогава е възникнал проблем с името „Гара Александрово“ – имало е няколко села в България с името Александрово (в Ловешко, Горнооряховско, Казанлъшко, Сливенско и Айтоско). Тогава, за да се избегнат недоразуменията, белоградчишкото село Александрово е било преименувано през януари 1936 г. в село Влайково – така големият писател и общественик със значение за Белоградчишкия край Тодор Г. Влайков е станал нов патрон на нашето село. След известно време село Влайково отново е било преименувано – този път селото е получило името Княз Александрово.

В наши дни личността на Тодор Влайков най-добре може да се разбере от текста за него, с който се открива публикуваната през 1939 г. книга „Стожери на българската литература“ на Жорж Нурижан. В предговора на тази книга проф. Михаил Арнаудов е написал: „Моят приятел Жорж Нурижан си е поставил в тази книга една оригинална задача: да съчетае литературната характеристика с литературната беседа или анкета.   . При Тодор Влайков той [Жорж Нурижан] отбелязва не само чувството за художествена мярка, завършеност и стил в разказите на Тодор Влайков, но и психологическото проникновение, етическата струя и проповеднишката мисия. Анализът си г. Нурижан допълва с една анкета, която [всъщност е ] самохарактеристика на Влайков, обогатяваща знанието ни за творческия процес у едно лице, така и за психологията на творчеството изобщо“.

Тодор Генчов Влайков е завършил Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 г. Бил е и председател на Българския учителски съюз. За литературната си дейност – използвал е и псевдоним „Веселин“, Влайков е действителен член на Книжовното дружество (БАН). В края на живота си той е ослепял, а жена му е дарила на София кино “Влайкова” – на собствено място Тодор и Мария Влайкова са започнали строежа на сградата още през 1925 г.

==========================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

”Ломци на Чеган”- боен марш на 15-ти пехотен Ломски полк с истинския му текст, така както е създаден от Милан Митов в памет на Ломци – офицери, подофицери, войници, герои от полка, сражавали се победоносно за България срещу враговете ѝ сърби, французи и руснаци на Чеган и в Леринското поле в Македония през лятото и есента на 1916 г.

в-к “Отечество”, бр. 827, 5 януари 1939 г.

Държавен вестник, бр. 41 от 3 май 1880 г.

Селски жени на строежа на ж,п. линията при с. Александрово, 1922 г.

Най-големият недовършен ж.п. мост на линията Мездра – Видин при гара Александрово
сп. Народна илюстрация, кн. 1, януари 1922 г.

=========================

Sofia, 30 November 2021 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

Posted in Uncategorized | Leave a comment

ДА ВИДИМ БЕЛОГРАДЧИК (1932 Г.)

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005)

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

alt

Редактор – стопанин: Проф.  Б. В. Тошев (Белоградчик)

===================================

№ 5806, понеделник, 29 ноември 2021 г.

===================================

Художник: Димитър Качев “Черквата “Св. Георги”, с. Орешец”

ДА ВИДИМ БЕЛОГРАДЧИК (1932 Г.)

Във вестник „Ведерник“ от 12 юли 1932 г. е публикувана голяма статия „Да видим Белоградчик“, подписана с „Димчо“. Ние не знаем дали това е име или псевдоним на автора. Това би могло да бъде и истинското име на автора. На ул. „Дворянова“ беше малката къща на баба Сива, която живееше със сина си Димчо. В 1932 г. Димчо може би е бил около 20-годишен. По-късно той работеше в общината. Накрая той имаше малък апартамент в блока, който направиха в началото на главната улица.

==========================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

В-к „Ведерник“ от 12 юли 1932 г.

В-к „Ведерник“ от 12 юли 1932 г.

В-к „Ведерник“ от 12 юли 1932 г.

Две снимки от Белоградчик

=========================

Sofia, 29 November 2021 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

Posted in Uncategorized | Leave a comment

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЛИТЕРАТУРЕН САЛОН: НА СВАТБА В С. ДЕКОВ (ЖОРЖ НУРИЖАН, 1943)

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005)

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

alt

Редактор – стопанин: Проф.  Б. В. Тошев (Белоградчик)

===================================

№ 5805, неделя, 28 ноември 2021 г.

===================================

Художник: Димитър Качев “Черквата “Св. Георги”, с. Орешец”

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЛИТЕРАТУРЕН САЛОН: НА СВАТБА В С. ДЕКОВ (ЖОРЖ НУРИЖАН, 1943)

През 2000 г. бях начело на голяма българска делегация от висши администратори и общественици, която замина за Рим по повод празника на българската просвета и култура 24 май и за среща с папата – тогава папа Йоан Павел II (1920-2005). В състава на делегацията бе и доц. Райна Гаврилова, заместник-министър на културата. Светият синод на Българската православна църква бе представен с митрополитите на Видин Дометиан (1932-2017) и на Русе Неофит (митрополит Неофит е настоящият български патриарх Неофит), придружени от Любомир Младенов, тогава директор на Дирекция „Вероизповедания“ в Министерството на външните работи.

Поради грешка в нашето посолство във Ватикана не всички членове на нашата делегация бяха допуснати до срещата с папата. Между недопуснатите бяха проф. Димитър Шойлев (1935-2009), известен български лекар – трамватолог, съпруг на артистката Ванча Дойчева (1942-2017) и голямата българска артистка Стоянка Мутафова (1922-2019). Стоянка Мутафова много емоционално прие тази грешка и, за да я успокоя, гледах да бъда около нея по време на пребиваването ни в Рим. Бяхме заедно на една маса и по време на един голям банкет с много българи и италианци. Стоянка Мутафова тогава ми каза: „Проф. Тошев, колко много простаци има в тази зала. Никой от присъствашите не знае кой е Жорж Нурижан. Само Вие и аз знаем кой е той – Вие, защото сте чел неговите книги, и аз, защото съм седяла в скута му“ (той е бил приятел на бащата на Стоянка Мутафова – Константин Мутафов (1879-1946), и често му е гостувал).

Жорж Нурижан (1892-1981) е италиански публицист, филолог и писател, от Ливорно; завършил е гимназия в Стара Загора, а висшето му образование е от Университета в Рим. От 1935 г. Жорж Нурижан е бил главен редактор на в-к „Светоглас“ – орган на Дружеството на чуждестранните журналисти и писатели в България. Този голям приятел на България е написал и издал много книги, пропити с любов към българите и тяхната държава. Още бях дете, когато прочетох неговата книга „В страната на Испериховите потомци“ (1942 г.). Вече в студентската си възраст се запознах с неговата „Италианска граматика“ (1940 г.) – тази книга, в превод на български, е написана толкова сполучливо, че от нея българите остават с впечатление, че италиянският език е езикът, който те най-лесно, в сравнение с другите чужди езици, биха могли да научат. През 1947 г. Жорж Нурижан е бил насилен да напусне България.

Разказът „На сватба в село Деков“, който днес е представен в Белоградчишкия литературен салон, е взет от книгата на Жорж Нурижан „Зад кулисите на политиката“ (1943 г.). Село Деков в тези години е в Свищовската околия, близо до с. Белене. Описаната сватба – май 1921 г.: жени се дъщерята на председателя на Народното събрание Неделчо Георгиев (1876-1925), от с. Деков, за сина на министъра на вътрешните работи Александър Димитров (1878-1921), от с. Спокощица.

И двамата видни дейци на Българския земеделски народен съюз – Александър Димитров и Неделчо Георгиев, имат злощастна съдба. Александър Димитров е убит на 22 октомври 1921 г. в Конявската планина от македонската чета (ВМРО) на Иван Бърльо (1877-1925). А Неделчо Георгиев е убит от група офицери и четници на ВМРО на 28 април 1925 г.

На 9 юни 1923 г. правителството на Александър Стамболийски е свалено с военен преврат. Следва Юнското въстание с участие на селяни и Оранжевата гвардия, създадена от БЗНС (комунистите нямат участие в това въстание, защото то било „конфликт на селската буржоазия с градската буржоазия“). Александър Стамболийски е бил арестуван от военните и закаран във вилата му в с. Славовица, после военната част е напуснала селото, а Стамболийски е бил малтретиран и убит от македонска банда – ВМРО на Тодор Александров е влязло в тежък конфликт с правителството на БЗНС, което е търсило сближение с Кралството на сърбите, хърватите и словенците, а в тези години именно сърбите са поробили за пореден път Македония.

Неделчо Георгиев е участвал в Юнското въстание. После отново са се сетили за него, когато комунистите са се отказали от парламентарната си дейност и са започнали терористични действия за установяване на съветска власт в България; кулминацията на тази дейност е атентатът в катедралния храм „Св. Крал“ 1925 г. Тогава, след червения терор е дошло времето на белия терор, осъществен от групи неорганизирани офицери и чети на ВМРО. И тогава много българи – комунисти, земеделци и изтъкнати хора, виновни или невинни, незаконно са били лишени от живот. На 21 април 1925 г. – пет дни след атентата в София, Неделчо Георгиев е бил арестуван и малтретиран в Свищовските казарми; седмица по-късно офицери са го разстреляли.

Някои от офицерите от белия терор, с близост до Кимон Георгиев и политическия кръг „Звено“, са взели участие и в преврата на 9 септември 1944 г. Веднага след установяването на „народната власт“ те са получили старши и висши военни чинове и на тях са били поверени войските, участвали в Отечествената война. Техните вини от 1923 – 1925 г. са излезли наяве към 1953 г. Тогава е започнал наказателен процес срещу военния министър в правителството на проф. Александър Цанков – генерал Иван Вълков (1875-1962) – тогава той е на 78 години и, поради напредналата му възраст, не е осъден на смърт, а на доживотен затвор – ген. Иван Вълков умира в затвора в Стара Загора на 20 април 1962 г. В този процес подсъдими са и офицерите, участвали в Свищовските убийства през 1925 г. Най-старши между тях е генерал-лейтенант Райчо Славков (1898-1953), началник-щаб на войската в първата фаза на войната с германците септември 1944 – декември 1944 г. За убийствата в Свищов през 1925 г. той е осъден на смърт и разстрелян.

Какво друго можем да кажем за участниците в министерската сватба в с. Деков? През 1943 г. всичко във фашистка Италия започва да се разпада. Външният министър граф Чано, зет на Мусолини, се обявява против продължаването на съюза с Райха, за кратко е посланик във Ватикана и после е арестуван, осъден на смърт и разстрелян. Граф Луиджи Алдрованди Марескотти (1876-1945) – най-видният гост на сватбата в с. Деков, ще напише важни книги за дипломатическата история на Италия. През 1943 г. той ще стане сенатор при Мусолини в Социалната република Сало – тогава Върховният съд на Италия ще го лиши от всички права на дипломат и сенатор.  Никола Захариев (1898-1945) – секретарят на министър Димитров и виден деец на БЗНС, женен за най-голямата дъщеря на патрона си Димитров, след години ще стане министър на търговията, промишлеността и труда (1942-1943) и за това ще бъде осъден на смърт от Народния съд и разстрелян в нощта на 1 февруари 1945 г.  На сватбата в Деков са присъствали още министрите Райко Даскалов, Стоян Омарчевски и Спас Дупаринов. Райко Даскалов (1886-1923) ще бъде убит в Прага от Йордан Цицонков (1901-1926), от Щип, член на ВМРО. Стоян Омарчевски (1885-1941), макар и умрял, ще бъде съден задочно от Народния съд през 1945 г. А Спас Дупаринов (1892-1923), министър на правосъдието и главен редактор на в-к „Земеделско знаме“, ще бъде убит при с. Вакарел на 10 ноември 1923 г.

За жалост нищо не мога да кажа за младоженците от с. Деков. Дано са имали дълъг и щастлив живот и дали са се радвали на деца и внуци – кой знае, кой знае ?!

 ==========================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

В-к Мир, бр. 6327 от 8 юли 1921 г.

в-к Зора, бр. 638 от 11 юли 1921 г.

в-к Зора, бр. 647 от 23 юли 1921 г.

Вълчо Йорданов (1921-1944), от с. Рабиша, Белоградчишко, герой на 15-и пехотен Ломски полк, като ученик в Държавното практическо-професионално столарско училище в Белоградчик, 1943 г.

Столарското училище в града (1943 г.)

=========================

Sofia, 28 November 2021 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

Posted in Uncategorized | Leave a comment

СЪБОТЕН ПОДЛИСТНИК: ИСТОРИЯ – НАУКА – ПОЛИТИКА: АКАДЕМИИТЕ (БОБЧЕВ, 1908)

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005)

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

alt

Редактор – стопанин: Проф.  Б. В. Тошев (Белоградчик)

===================================

№ 5804, събота, 27 ноември 2021 г.

===================================

СЪБОТЕН ПОДЛИСТНИК: ИСТОРИЯ – НАУКА – ПОЛИТИКА: АКАДЕМИИТЕ (БОБЧЕВ, 1908)

Академиите са престижни многопрофилни научни дружества. Всяка страна има своите академии. В България сега има две академии: (1) Българска академия на науките, която е в родствена връзка с Книжовното дружество в Браила, Книжовното дружество в Средец, Книжовното дружество, Българската академия на  науките, Българската академия на науките и изкуствата и (2) Българска академия на науките и изкуствата.

Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) е създдадена от проф. Григор Велев (1935-2020), от Хасково, и е регистрирана през 2004 г. в Хасковския окръжен съд. Тя има и трима подпредседатели: проф. Дрозстой Стоянов, Румен Леонидов и проф. Христо Григоров. Отделенията на БАНИ са: Наука, Изкуство и Българско гражданско общество и държавност. БАНИ има академици и член-кореспонденти и развива широка публикационна дейност – нейни са списанията „Българска медицина“ (главен редактор: Гроздстой Стоянов), „Български икономически преглед“, „Български правен преглед“, „Изследовател“ (главен редактор: проф. Георги Ламбаджиев), „Месечник на българскака култура“ и „Летописи“ (главен редактор: Маргарита Каменова).

След 1949 г. Българската академия на науките е претърпяла основно преустройство по модела на Академията на науките на СССР – приет е нов устав и е започнало създаването на научни институти, които са определени като главни звена за провеждане на научните изследвания в България. За основна дейност в Университета е посочено преподаването и подготовката на нови кадри. Създадена е мрежата на Висшите учебни заведения (ВУЗ) (пак по съветски модел) и КНИК (Комитет за наука, изкуство и култура) е предприел опит да преобразува Софийския държавен университет „Климент Охридски“ във Висш педагогически институт „Димитър Благоев“ – това решение на КНИК е срещнало съпротива и е останало нереализирано, но Университетът е бил осакатен, като от него са откъснати факултети, за да бъдат създадени отделни ВУЗ.

И сега БАН продължава да бъде структура „три в едно“ – академия с действителни и дописни членове, национален научен център с научни институти и централно управление, което се опитва да осигури връзка между първите две коренно различни институции.

В днешния Подлистник читателите на Белоградчишкия ежедневен илюстрован лист ще имат възможност да прочетат статията на Стефан Савов Бобчев за историята на световните академии (Български сбирка, кн. 1, 1908 г.).

Стефан Бобчев (1853-1940) е главен редактор на излизащото в Пловдив списание „Българска сбирка“. Проф. Стефан Бобчев е и дългогодишен ректор на Свободния университет – Балкански близкоизточен институт в София, създаден от руски професори – емигранти, преместили след Гражданската война в Русия своя институт от Киев в София. У нас сега битува голяма фалшификация – ако погледнете в Уикипедия, ще научите, че проф. Стефан Бобчев е първият ректор на днешния Университет за национално и световно стопанство (УНСС). Тази лъжа е повтаряна многократно – дори паметник на Стефан Бобчев са поставили в двора на УНСС. Истината е, че УНСС е в родствени връзки единствено с Висшия икономически институт „Карл Маркс“. Присвояването на „минало“, за да се придаде значимост на „настоящето“, изглежда е българска черта, проявявана и в София и в Скопие 🙂

========================

Sofia, 27 November 2021 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

Posted in Uncategorized | Leave a comment

ЛИЧНОСТТА НА БОТЕВ (МИХАИЛ ДИМИТРОВ, 1946) – ИВАН ВАЗОВ, ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ И Д-Р КРЪСТЕВ ЗА БОТЕВ

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005)

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

alt

Редактор – стопанин: Проф.  Б. В. Тошев (Белоградчик)

===================================

№ 5803, петък, 26 ноември 2021 г.

===================================

Художник: Димитър Качев “Черквата “Св. Георги”, с. Орешец”

ЛИЧНОСТТА НА БОТЕВ (МИХАИЛ ДИМИТРОВ, 1946) – ИВАН ВАЗОВ, ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ И Д-Р КРЪСТЕВ ЗА БОТЕВ

През 1941 г. Михаил Димитров Дафинкичев (1881-1966), от с. Чупрене, Белоградчишко, след дълго присъствие като асистент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, е избран за частен доцент в Историко-филологическия факултет. През 1946 г. той е повишен в извънреден доцент. После академичната кариера на Михаил Димитров се развива стремглаво – през 1949 г. той става професор в Катедрата по систематическа философия, избран  е за академик на Българската академия на науките и заместник-председател на БАН при председател академик Тодор Павлов (1890-1977), който преди 1944 г. е гимназиален учител по философия, завършил Софийския университет през 1914 г.

През 1946 г. в Издателството на Българското историческо дружество, ръководено от проф. Александър Бурмов (1911-1965), излиза от печат второто разширено издание на книгата на Михаил Димитров „Личността на Ботева: критичен преглед“.

Иван Вазов (1850-1922)

Пенчо Славейков (1866-1912)

Д-р Кръстьо Кръстев (1866-1919)

==========================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Банкнотите от 1951 г.
10 лева лице

Банкнотите от 1951 г.
10 лева опако

Орнаменти по средната врата на Белоградчишката крепост (подполк. С. Ванков, 1946 г.)

Учебна 1945/1946 година – ученици с учителя по литература Христо Сомов (от Иван Спасов)

Александър Атанасов (1924-1946) от Белоградчик, като ученик в Белоградчишката гимназия

=========================

Sofia, 26 November 2021 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

Posted in Uncategorized | Leave a comment

БЕЛОГРАДЧИШКИ ПРИНОСИ В ОБРАЗОВАНИЕТО: АКТИВНОСТ И САМОДЕЙНОСТ В ЧЕТЕНЕТО (АНТО ИВАНОВ, 1943)

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005)

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

alt

Редактор – стопанин: Проф.  Б. В. Тошев (Белоградчик)

===================================

№ 5802, четвъртък, 25 ноември 2021 г.

===================================

Художник: Димитър Качев “Черквата “Св. Георги”, с. Орешец”

БЕЛОГРАДЧИШКИ ПРИНОСИ В ОБРАЗОВАНИЕТО: АКТИВНОСТ И САМОДЕЙНОСТ В ЧЕТЕНЕТО (АНТО ИВАНОВ, 1943)

През 1940 г. Анто Иванов, учител в едно белоградчишко село (навярно Горни Лом) е публикувал в „Педагогическа практика“, том 19, кн. 1, статията „Условия за ученикова самодейност“ (показана в Белоградчишкия ежедневен илюстрован лист на 17 октомври 2016 г.).

През 1943 г. Анто Иванов, пак в „Педагогическа практика“, том 21, кн. 6, публикува нова статия „Повече активност и самодейност при четене“

.==========================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Децата, родени в с. Бела, Белоградчишко през 1941, 1942, 1943, 1944 © belahistory

В-к Мир, бр. 12870 от 23 юли 1943 г.

Църковен вестник от 21 май 1943 г.

Училищен празник, 1943 г.  – на това място сега се намира хотел “Скалите”.

Училището в с. Горни Лом, Белоградчишко

=========================

Sofia, 25 November 2021 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

Posted in Uncategorized | Leave a comment

ГРАДИВО ЗА ВЕЩЕСТВЕНАТА КУЛТУРА В ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ (ДИМИТЪР МАРИНОВ, 1901) – ЗЕМЕДЕЛИЕ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005)

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

alt

Редактор – стопанин: Проф.  Б. В. Тошев (Белоградчик)

===================================

№ 5801, сряда, 24 ноември 2021 г.

===================================

Художник: Марио Асенов “Църквата в с. Орешец”

ГРАДИВО ЗА ВЕЩЕСТВЕНАТА КУЛТУРА В ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ (ДИМИТЪР МАРИНОВ, 1901) – ЗЕМЕДЕЛИЕ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

Димитър Маринов (1846-1940)

Статията на Димитър Маринов „Градиво за веществената култура в Западна България“ изцяло изчерпва съдържанието на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, книга 18 – Материали (София, 1901 г.). Статията е фундаментален принос в българската етнография. Тя е над 200 страници и затова ще бъде представена в няколко издания на Белоградчишкия ежедневен илюстрован лист.

Земеделието е основното занятие на българския селянин. Май не съм срещал по-подробно и цялостно описание на тази дейност от това, което е написал Димитър Маринов в неговото „Градиво“: придобиване храна за стоката; лозе; градина; овощна градина.

==========================

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ

Практически курсове по земеделие
В-к Мир, бр. 1599 от 12 юли 1905 г.

Българското земеделие 1929 г.

Къде живеят торлаците?
В Белоградчик се чуваше как говорят, когато идваха на пазара в петък, когато се масовизира средното образование и когато миграцията след колективизацията на земята в големи групи ги доведе в града.
Serbian source

Допълнителното земеделско училище в с. Княз Александрово, Белоградчишко.
Снимката е от 1937 г. Едната учителка е Здравка Кортенска. Ученичките изучават земеделие, лозарство, овощарство, кошничарство, плетиво, готварство и културно обслужване на гости.

1910s
Казармите на 15-и пехотен Ломски полк

=========================

Sofia, 24 November 2021 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

Posted in Uncategorized | Leave a comment