IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 4301, вторник, 10 април 2018 г.
===================================
Красимир Тодоров
НАХОДКИ ОТ М. ЗЕЛЕНА ГЛАМА ДО БЕЛОГРАДЧИК (ФИЛКОВ, 1932)
„Костената бречка в местността Зелена глама (Белоградчишко)“ е статия на Лазар Филков, публикувана в „Трудове на Българското природоизпитателно дружество“ (кн. 15-16, 1932, с. 300- 303).
В-к Мир, бр. 9939 от 30 август 1933 г. – с. Чупрене, Белоградчишко
Цеко Панов, народен представител от Белоградчик в Учредителното народно събрание, 1879 г.
К. Стефанов от Белоградчик, народен представител в VII обикновено народно събрание (15 октомври 1893 г. – 1 август 1894 г.)
Кратък живот има това народно събрание, защото оставката на Стефан Стамболов предизвиква парламентарна криза
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 7191, вторник, 29 октомври 2024 г.
=================================
Художник: Йордан Кисьов “Автопортрет” (акрил, януари 2020 г.)
ГОДЕЖЪТ НА АНГЛИЙСКИЯ ПРИНЦ ГЕОРГ И ГРЪЦКАТА ПРИНЦЕСА МАРИНА (ПЕТЪР НИКОЛЧЕВ, 1934)
Петър Иванов Николчев, от Белоградчик, пратеник на всекидневника „Зора“ в Югославия, в подробна кореспондеция (Зора от 14 септември 1934 г.) е описал годежа на английския принц Георг (1902 – 1942), четвърти син на английския крал Джордж V (1865 – 1936), с гръцката принцеса Марина (1906 – 1968), случил се в Бохинье, на 30 км от Блед.
=======================
АКТУАЛНИ НОВИНИ
Избори за 51-во Обикновено народно събрание, Белоградчик, 27 октомври 2024 г.
=========================
НОВИНИ ОТ МИНАЛОТО: ОТ ГРАДА И ОКОЛИЯТА
В-к Зора от 20 август 1934 г.
В-к Мир от 11 юни 1934 г.
В-к Зора от 23 март 1934 г.
Белоградчик, 1933 г.
Белоградчик – Адам и Ева, Втора плоча, Трета плоча, Ученичката, Кучешкият камък, Панаирището
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 7190, понеделник, 28 октомври 2024 г.
=================================
Художник: Георги Терзиев – изглед от с. Горни Лом, Белоградчишко, акварел
БЕЛОГРАДЧИК Е КУРОРТ (НАЙДЕН СТЕФАНОВ, 1933)
Статията на Найден Стефанов, редактор на вестник „Ведерник: Белоградчишки курортен лист“ – „Белоградчик е курорт“, е публикувана в броя на вестника от 18 април 1933 г.
=========================
НОВИНИ ОТ МИНАЛОТО: ОТ ГРАДА И ОКОЛИЯТА
В-к Ведерник от 26 юни 1933 г.
Писмо на Дамския комитет при Дружество „Православен дом в България“ до кмета на Белоградчик, 14 август 1932 г.
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 7189, неделя, 27 октомври 2024 г.
=================================
Художник: Йордан Кисьов – автопортрет по селфи от върха на пирамидата на Слънцето в Теотиоукан, Мексико, март 2018 г., 50Х70 акрил
БЕЛОГРАДЧИШКИ САЛОН НА ПОЕЗИЯТА: НАЙДЕН СТЕФАНОВ (1934 Г.)
Найден Стефанов е редактор на Белоградчишкия вестник „Ведерник“. През 1934 г. той е публикувал три свои стихотворения във вестника. Първото стихотворение е „Помен“, в памет на загиналия на Пелистер боен командир на 15-и пехотен Ломски полк полк. Стефан Илиев (Ведерник от 20 май 1934 г.). Второто стихотворение, нагодено за Белоградчишки марш, е „Нашият марш“ (Ведерник от 10 април 1934 г.). Третото стихотворение е „Марш на Белоградчишкото юнашко дружество“ (Ведерник от 20 май 1934 г.).
=======================
НОВИНИ ОТ МИНАЛОТО: ОТ ГРАДА И ОКОЛИЯТА
Белоградчишката популярна банка, в-к Ведерник от 10 май 1934 г.
В-к Ведерник от 10 май 1934 г.
Печатница и книжарница Стамен Каменов в Белоградчик, в-к Ведерник от 10 май 1934 г.
Битолки и белоградчишки граждани на Мислен камък, 1933 г.
Димитрина Иванова (1881 – 1960), председателка на Българския женски съюз в Белоградчик, 1933 г.
Това издание може да идва до читателите си и на електронната им поща – дайте сигнал за това и ще бъдете включени в е-мейл листа на Chemical Literary Heritage
===========================
УЧАСТИЕТО НА АСЕН ЗЛАТАРОВ В РУБРИКАТА „НАУЧНА СЕДМИЦА“ НА ВЕСТНИК „СЛОВО“ (ОКТОМВРИ, 1923 Г.)
През м. октомври 1923 г. в „Научна седмица“ на вестник „Слово“ е публикувана статията на д-р Асен Златаров (1885 – 1936) „Химията“ (11 октомври 1923 г.).
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 7188, събота, 26 октомври 2024 г.
==================================
СЪБОТЕН ПОДЛИСТНИК: ИСТОРИЯ – НАУКА – ПОЛИТИКА: ЗА ИЗБОРИТЕ (1938 Г.)
С преврата на 19 май 1934 г. се слага край на многопартийната демокрация в България. Всички политически партии с правителствена наредба са забранени на 13 юни 1934 г. Последното заседание на 23-то обикновено Народно събрание се е състояло на 15 май 1934 г. Първото заседание на 24-то обикновено народно заседание се е състояло на 22 май 1938 г. Изборите за това народно събрание са проведени без партии изцяло на мажоритарен принцип. При откриването на събранието Цар Борис III e прочел тронното си слово.
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 7187, петък, 25 октомври 2024 г.
=================================
Художник: Сашка Русинова Ателиер: Корабът на световете – Белоградчишките скали сред високите небостъргачи, акрилни бои
ДАРИТЕЛЯТ ЙОНИЦА НИКОЛОВ ОТ ВИДИН (1925 Г.)
Приютът за недъгави старци, дарен от Йоница Николов, е завършен през 1927 г. – открит е тържествено на 2 юни 1927 г. от Видинския владика Неофит. Парите дарени от Йоница Николов са над 2 млн лв. Приютът е могъл да подслони над 100 възрастни хора.
Приютът на Йоница Николов е съществувал до края на 60-те години. После той е бил разрущен, за да може върху неговите основи да се построи сградата на Районната здравна инспекция.
=======================
НОВИНИ ОТ МИНАЛОТО: ОТ ГРАДА И ОКОЛИЯТА
В-к Отечество от 13 февруари 1925 г.
В-к Мир от 22 юли 1925 г.
В-к Мир от 1 декември 1925 г.
На жена ми Румяна Владова: бабата Корнелия Василева, учителка, майката Амалия Владова (1910-1995) – малкото дете и дядото Милан Василев (1886-1925), адвокат
Освещаване на 8-метровия оброчен кръст в околността на с. Върбово, Белоградчишко, септември 2015 г.
В „Известия на Главната дирекция на народното здраве“, 25 ноември 1936 г., има Списък на лекарите в България, които са имали право на практика в Царството към 1 февруари 1936 г. В този списък под № 384 четем:
Василев, Никола Попов, р. 1888 г. в с. Бела, Белоградчишко, завършил медицина 1915 г. в Женева, свободна практика, София, бул. „Христо Ботев“ № 70, вътрешни и гръдни болести.
През Световната война д-р Никола Василев е бил дружинен лекар в 42-и пехотен полк. След войната е бил околийски лекар в Белоградчик. Д-р Никола Василев е известен и със статиите и книгите, които е публикувал – някои от тях са били отпечатани в печатницата на Стамен Каменов в Белоградчик.
Статията на д-р Никола Василев „Похвални грижи за лекаря в село“ е публикувана във вестник „Здравна България: орган за здравно-просветна пропаганда и борба със социалните болести в България“, бр. 4 -5 от 20 юли 1933 г.
Двама министри от правителството на Никола Мушанов (1872 – 1951) – Александър Гиргинов (Министерство на върешните работи и народното здраве) и Вергил Димов (Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството), са специално похвалени в статията на д-р Никола Василев.
Александър Гиргинов (1879, Търново – 1953, Белене) е завършил право в Лайпциг. През 1947 г. е бил изселен от София. В Дулово е трябвало да се разписва в милицията три пъти на ден. Бил е настанен в стая без мебели и е бил принуден да моли за завивки и печка. Въдворен в лагера Белене през 1952 г., той е умрял на 1 ноември 1953 г.
Вергил Димов (1901 – 1979) е деец на БЗНС. Завършил е Софийския университет и Висшата кооперативна школа в Прага. С установяването на народната власт през 1944 г. Вергил Димов е осъден от Народния съд на доживотен затвор. През 1954 г. със статия в „Работническо дело“ Вергил Димов се е разкаял за опозиционната си дейност и се е върнал в казионния Български земеделски народен съюз.
=======================
НОВИНИ ОТ МИНАЛОТО: ОТ ГРАДА И ОКОЛИЯТА
В-к Мир от 10 юли 1933 г.
В-к Мир от 31 май 1933 г.
В-к Мир от 29 август 1933 г.
В боровата гора, 9 юли 1933 г.
18 юли 1933 г.
деца и ученици от Белоградчишката гимназия
на снимката: Хамдие, Фитхие, Осман, Вилка, Мутебер –
все още в града живееха турци и те бяха добри наши съграждани
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 7185, сряда, 23 октомври 2024 г.
=================================
Художник: Георги Терзиев – акварел от с. Горни Лом, Белоградчишко
ДА СЕ ПОУЧИМ ОТ ЯПОНЦИТЕ (ВАСИЛ ИВ. НЕНОВ, 1941)
Д-р Васил Иванов Ненов (1876-1950) е бил военен лекар в Белоградчик и Видин. През Първата световна война д-р Васил Ив. Ненов е завеждал полевата болница на 6-а пехотна Бдинска дивизия.
Богатото литературно творчество на д-р Васил Ив. Ненов е пръснато сред много литературни източници – в наши дни то не е събрано и затова остава неизвестно на съвременните българи. Единствено Белоградчишкият ежедневен и илюстрован лист открива и показва на читателите си неговите литературни и други творби.
Д-р Васил Ив. Ненов има силно присъствие и в хумористично-сатиричния вестник „Папагал“. Днес в Белоградчишкия ежедневен илюстрован лист е представена статията на Вас. Ив. Ненов „Да се поучим от японците“ (Папагал, бр. 121, 1941 г.).
=======================
НОВИНИ ОТ МИНАЛОТО: ОТ ГРАДА И ОКОЛИЯТА
Бракоразводно дело – Трифон Ерменков е известна личност, Църковен вестник от 4 юли 1941 г.
в-к Мир от 12 август 1941 г.
Доклад на д-р Иван Дуйчев (от Белоградчик), в-к Мир от 20 декември 1941 г.
Ученици от IV гимназиален клас в Белоградчишката гимназия, 1941 г. – обърнете внимание на номерата, пришити към единия ръкав на шинела
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 7184, вторник, 22 октомври 2024 г.
=================================
Художник: Йордан Кисьов – Каменна гора 2, По мотиви от пещера “Венеца” (Белоградчик), 30Х40, акрил
ЗНАЧЕНИЕТО НА КУРОРТА БЕЛОГРАДЧИК (ХРИСТО ЦАНКОВ, 1933)
Д-р Христо Цанков, от Белоградчик, е първият рентгенолог в града със собстен рентген. Той е бил и околийски лекар в Белоградчик. Христо Цанков е брат на Петър Цанков, който е съпруг на тетка ми Софка Цанкова.
Христо Иванов Цанков е роден на 4 октомври 1896 г. в Белоградчик. През учебната 1923/1924 година е завършил медицина в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Статията на д-р Христо Цанков „Значението на курорта“ е публиквана в белоградчишкия вестник „Ведерник“ (редактор Найден Стефанов), год. 3, бр. 1, 18 април 1933 г.
=======================
НОВИНИ ОТ МИНАЛОТО: ОТ ГРАДА И ОКОЛИЯТА
Годежът на д-р Христо Цанков, в-к Зора от 1 октомври 1931 г.
В-к “Отечество”, 31 януари 1931 г.
Клон “Ведерник” на Юношеския туристически съюз Организатор, януари 1926 г.
Учим сина ни (на 1,5 години) да се катери по скалите. Всъщност той го е правил и преди да се роди – жена ми беше бременна с него, когато ѝ помогнах да изкатери “Кукувицата” – важна скала в Белоградчик (вижда се на заден план на тази снимка). Така продължих една традиция – като деца и майка ми и нейната майка (баба ми) са били на върха на “Кукувицата”. Дали някои от днешните млади жени на Белоградчик са се изкатервали на “Кукувицата” – едва ли.
1971 г.: моят син (на 2 години) е стигнал до лозето и с неизвестна цел се насочва към бунара, наблюдаван от майка си (тя почти не се вижда и седи на една от пейките около бунара)
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 7183, понеделник, 21 октомври 2024 г.
=================================
Художник: Георги Терзиев – акварел от с. Горни Лом, Белоградчишко
МЕДИЦИНСКИЯТ КОНГРЕС В БЛЕД (ПЕТЪР НИКОЛЧЕВ, 1934)
XVI конгрес на Съюза на югославските лекари е проведен през септември 1934 г. в гр. Блед (Словения). В работата на конгреса са взели участие и лекари от България. Подробен репортаж за лекарския конгрес в Блед е представен в бр. 4560 на в-к Зора (13 септември 1934 г.). Автор на репортажа е Петър Николчев, от Белоградчик – специален пратеник на в-к Зора в Белград.
През 2001 г. служебно посетих курорта Блед за двустранна среща на ресорсите министри на висшето образование в двете страни. . Наистина градът и неговата околност с езерото и острова сред него са много красиви. В Блед има и замък, който дълги години е бил лятна резиденция на Йосип Броз Тито. Този замък за нас българите е от съществено значение. Тук на 1 август 1947 г. е сключена Бледската спогодба, известна още като Договор Тито – Димитров. Според тази спогодба България е съгласна да включи Пиринска Македония в състава на Федеративна народна република Македония, а Югославия е съгласна да върне в състава на България Западните покрайнини, които след края на Първата световна война били дадени на Кралството на сърбите, хърватите и словенците. Българската делегация, отговорна за взетите решения в Блед, била в състав: Георги Димитров (министър-председател), Кимон Георгиев (министър на външните работи), Добри Терпешев (председател на Върховния стопански съвет), Антон Югов (министър на вътрешните работи), Иван Стефанов (министър на финансите) и Георги Трайков (министър на земеделивто). Книгата „Историческите решения в Блед“ е издание на Министерството на информацията и на изкуствата с министър Димо Казасов.
=======================
НОВИНИ ОТ МИНАЛОТО: ОТ ГРАДА И ОКОЛИЯТА
Магазинерът на с. Белотинци, Белоградчишко с награда на Българската академия на науките, в-к Мир, бр. 10362 от 2 февруари 1935 г.
Отзив от чужбина, в-к Мир от 2 февруари 1935 г.
в-к Мир от 4 юни 1935 г.
Прочутото стълбище в курорта Вършец – Любка Игнатова (майка ми) в дясно, около 1935 г.
bvtoshev 