IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 4301, вторник, 10 април 2018 г.
===================================
Красимир Тодоров
НАХОДКИ ОТ М. ЗЕЛЕНА ГЛАМА ДО БЕЛОГРАДЧИК (ФИЛКОВ, 1932)
„Костената бречка в местността Зелена глама (Белоградчишко)“ е статия на Лазар Филков, публикувана в „Трудове на Българското природоизпитателно дружество“ (кн. 15-16, 1932, с. 300- 303).
В-к Мир, бр. 9939 от 30 август 1933 г. – с. Чупрене, Белоградчишко
Цеко Панов, народен представител от Белоградчик в Учредителното народно събрание, 1879 г.
К. Стефанов от Белоградчик, народен представител в VII обикновено народно събрание (15 октомври 1893 г. – 1 август 1894 г.)
Кратък живот има това народно събрание, защото оставката на Стефан Стамболов предизвиква парламентарна криза
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 7007, понеделник, 29 април 2024 г.
=================================
Художник: Margitta Paul, 1969 “Мечката”
БЕЛОГРАДЧИШКО ПРИСЪСТВИЕ В ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ В СОФИЯ
През 1953 г. е създаден Машинно-електротехническият институт „Владимир Ленин“ (МЕИ), който днес се нарича Технически университет в София.
Съгласно „Биографичният алманах 1945 – 2015) (научен редактор доц. Георги Сапунджиев) в хабилитирания състав на Техническия университет към 2015 г. е имало 8 лица от Белоградчишкия край: доц. Емил Каменов Бончев от с. Медовница, Белоградчишко, доц. Ваньо Томов Гургулицов от с. Върбово, Белоградчишко, проф. Любомир Ванков Димитров от с. Долни Лом, Белоградчишко, проф. Иван Асенов Доцински от с. Бело поле Белоградчишко, доц. Татяна Иванова Иванова от с. Подгоре, Белоградчишко, доц. Ангел Пантелеев Стефанов от с. Търговище, Белоградчишко, проф. Стефан Евтимов Табаков от с. Стакевци, Белоградчишко и доц. Петър Николов Томов, от с. Салаш, Белоградчишко (Ангел Стефанов е син на Панто Стефанов (финансист) и Елисавета Стефанова (прогимназиална учителка по математика), а Петър Томов е брат на доц. Александър Томов, физик и астроном).
Между ректорите на Техническия университет от Видин са: проф. Димитър Александров Димитров и проф. Венелин Стоянов Живков (бащата на проф. Димитър Димитров – Александър Димитров (Чорни) през двадесетте години е бил съдия-изпълнител в Белоградчик).
=======================
НОВИНИ ОТ МИНАЛОТО: ОТ ГРАДА И ОКОЛИЯТА
Откъс от повестта „Мъченик“ на Любен Каравелов
Откъс от Алексей Жалов – “Светлината на мрака”, 2014 г.
Откъс от “Първите европейци са се родили в наш “Козарник””, в-к “Преса” от 16 VIII 2014 г. Жалко, че тази белоградчишка пещера влезе в науката с това име, дадено в комунизма, когато някой в ТКЗС Орешец е решил, че там могат да пладнуват кози. В този период и изоставени храмове са използвани за обори. Историческото име на пещерата е “Сухи печ”
Пантелей и Елисавета Стефанови (родителите на доц. Ангел Стефанов (1945 – 2017)
Доц. Александър Томов (1930 – 2009) с големия белоградчишки телескоп
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 7006, неделя, 28 април 2024 г.
=================================
Картина от Лев Дутов, художник и преподавател от гр. Санкт-Петербург, Русия
БЕЛОГРАДЧИШКИ САЛОН НА ПОЕЗИЯТА: АНГЕЛЕ МОЙ (НЕНЧО СЛАВЧЕВ, 1998)
Ненчо Славчев (р. 1947 г.) е от с. Върбовчец, Белоградчишко. Стихотворните му опити са от 1964 г. Ненчо Славчев е член на Съюза на българските писатели. Той е редовен участник в създадения от доц. Емил Павлов (1943 – 2009) и доц. Александър Томов (1930 – 2009) поетичен фестивал в Белоградчик „Поетическа обсерватория“.
В списанието на Иван Гранитски „Везни“, кн. 1, 1998 г., са представени девет стихотворения на Ненчо Славчев. Общото заглавие на тази поетична подборка е „Ангеле мой“.
==========================
НОВИНИ ОТ МИНАЛОТО: ОТ ГРАДА И ОКОЛИЯТА
Божидар Йоцов (1938-1998), от Белоградчик, ветеринарен лекар
Geology (научна среща в Белоградчик, 1998 г.)
Книга на Пенко Градишки, 1999 г.
Поетическа обсерватория, 2009 г. Ненчо Славчев
Воймир Асенов (1939-2013) в “Поетическа обсерватория”, 1 октомври 2009 г.
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 7005, събота, 27 април 2024 г.
==================================
СЪБОТЕН ПОДЛИСТНИК: ИСТОРИЯ – НАУКА – ПОЛИТИКА: ХУМОРИСТИЧНА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ (23)
На 10 март 1932 г. в забавната страница на вестник „Зора“ – „Смях и закачки“, нейният редактор Фра Дяволо (Райко Алексиев) е публикувал 23-та част на своята „Хумористична история на българите“: Народът се пробужда – Габровската гимназия учи габровците на смятане и на домакинство – Кои са Раковски, Каравелов, Левски и Ботев.
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 7004, петък, 26 април 2024 г.
=================================
Приложно изкуство Белоградчишки исторически музей
СПОРТЪТ В БЕЛОГРАДЧИК (ИВАН ШУЛЕВ.1949)
Във в-к Народен спорт от 3 януари 1949 г. неговият редактор Иван Шулев е публикувал обширен материал, озаглавен „Край Белоградчишките скали“.
В годините след 1946 г. в Белоградчик има футболен тим „Скала“. Тогава в Белоградчик има две гимназии – смесената гимназия с 700 ученика и промишленото училище с 300 ученика. Тези 1000 ученици имат интереса да спортуват, но условията за спорт в града не са добри.
Едва ли има в България (пък и по света) стадион, чието строителство да е продължило десетки години, какъвто е случаят със стадиона в Белоградчик. Много са поколенията ученици, които са полагали бригадирски труд на стадиона в Белоградчик. Въпреки това и сега не всичко от онова, което някога е било предвидено да се направи, е направено (например спортното стрелбище). Затова пак естественото украшение на стадиона – гъстата борова гора, с която градът се гордееше, и която някога много отдавна бе засадена от войниците на белоградчишкия гарнизон, вече я няма.
Иван Шулев (1925 – 2002) е от Копривщица. Той е с театрално образование – снимал се е във филма „Българи от старо време“ (1945 г.). Освен че е бил редактор в „Народен спорт“, той по-късно е имал същия пост и в „Работническо дело“. Като директор на Българската национална филмотека Иван Шулев пак е имал възможност да посещава Белоградчик, тъй като Българската национална филмотека в тези години се помещаваше в погребите на 15-и пехотен Ломски полк в града.
=======================
НОВИНИ ОТ МИНАЛОТО: ОТ ГРАДА И ОКОЛИЯТА
Дописка на Христо Сомов в „Народен спорт“ о 23 април 1946 г.
В-к Народен спорт от 27 май 1948 г.
В-к Народен спорт от 30 октомври 1948 г.
Колоездачният спорт в Белоградчик, 12 юли 1935 год.
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 7003, четвъртък, 25 април 2024 г.
=================================
Художник: Маргарита Радославова (нейните рисунки са върху коприна)
БЕЗПЛАТНО ЛЕЧЕНИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ВИДИН (1909 Г.)
Всички във Видин – бедни и богати, с решение на Видинския окръжен съвет (1909 г.) е било предвидено да могат при заболяване да се лекуват безплатно. В тази година мнозинство във Видинския окръжен съвет са имали представителите на новата Радикал-демократическа партия.
Безплатното лекуване във Видин е коментирано във в-к Духовна пробуда, 5 февруари 1909 г., на основата на съобщение, публикувано в кн. 1, 1909 г. на издаваното от д-р Теодоси Витанов списание „Медицинска беседа“.
Д-р Теодоси Витанов (1861-1930), дописен член на Българската академия на науките, повече от 30 години е бил управител на Видинската окръжна болница.
=======================
НОВИНИ ОТ МИНАЛОТО: ОТ ГРАДА И ОКОЛИЯТА
Георги Златарски в Белоградчик, 1883 г. Годишник на Софийския университет, 1909-1910
За втория син на Симеон Дуйчев – Георги Симеонов Дуйчев, р. 1909 г., знаехме най-малко. Оказа се, че и той има докторска степен
Първи панаир в града, 1909 г. В-к Реч, бр. 660 от 14 юни 1909 г.
Белоградчишкият свещеник Николай Георгиевич Бутков (1889-1944), белогвардеец, дошъл в Белоградчик с Марковския полк
Симфоничният оркестър при читалище “Развитие” (1909 г.): 1) Стефан Цветков Цеков (първа цигулка): (2) Тодор Живков (първа цигулка); (3) Вълчо Петров Главчев (чело); (4) Стоил Маринов (кларинет); (5) Харалампи Пиперов – диригент на оркестъра (флигорна); (6) Владимир Докурчев (флейта); (7) Александър Бошнаков (цигулка); (8) Васил Ненчев (цигулка); (9) Георги п. Неделков (цигулка); (10) Иван Николов Христов (Вато) – един от най-богатите хора на Белоградчик (неговата къща бе национализирана и превърната в хотел, а после – в Пионерски дом) (цигулка); (11) Трифон Савчев (цигулка); (12) Никола Виденов Ценов (цигулка); (13) Ангел Милев Донев (цигулка) и (14) Андрей Петрушев (контрабас) – автор на книгата „Народна дивечова кухня: ловджийска готварска книга“ (Белоградчик, 1939 г.)
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 7002, сряда, 24 април 2024 г.
=================================
Приложно изкуство Белоградчишки исторически музей
ГЕОРГИ ЧОМОНЕВ ОТ С. ПРАУЖДА, БЕЛОГРАДЧИШКО (1936 Г.)
Във в-к Зорница, 25 март 1936 г., е поместено съобщение на Евангелската баптитска църква в гр. Лом за кончината на Георги М. Чомонев – „патриархът на българския баптизъм“.
Баптизмът е част от протестантското течение в християнството. Баптизъм идва от думата „баптизо“, която означава „кръщавам с вода“. Баптистите вярват, че светото кръщение трябва да се прави само на възрастни хора, защото само съзнателни хора могат да разберат смисъла на това действие. Потапянето във вода на бебета или малки деца според баптистите е неясна и вредна процедура.
Георги М. Чомонев (1858 – 1936) е от с. Праужда, Белоградчишко. Той е живял в Хамбург, когато е бил поканен от Яков Клюнд от Скопие да се върне в България и да се засели в Лом паланка. Там Георги Чомонев отворил дюкян и в неделните дни събирал млади хора, за да ги учи да бъдат добри християни.
=======================
НОВИНИ ОТ МИНАЛОТО: ОТ ГРАДА И ОКОЛИЯТА
Детски вестник “Росни капки”, бр. 1, 1941 г. с. Праужда, Белоградчишко отговор на първи въпрос: Дол – Вол – Кол – Сол отговор на втория въпрос: Крит – Кит
Откъс от народна песен от с. Праужда (Васил Стоин)
Произшествие в Праужда, в-к Мир, бр. 9632 от 19 август 1932 г.
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 7001, вторник, 23 април 2024 г.
=================================
Художник: Йордан Кисьов – Скала от каньон Збеговете, Белоградчик 2022 г., 50Х40, акрил
ЮРИДИЧЕСКИ СПОРОВЕ С МИННАТА КОНЦЕСИЯ „ЩАСТИЕ“ В БЕЛОГРАДЧИК (1933 Г.)
Медната рудница „Щастие“ има дълъг живот – повече от половин век. За жалост историята на мината не е добре документирана. Дори за последните години на мината се знае много малко – знае се, че в годините около 1950 г. там са работили бивши затворници от лагера в Белене.
Историята на мина „Щастие“ има две страни – една „българска“ и една „английска“.
Всъщност най-много знаем за „английската“ история на мината – в английските архиви бяха намерени важни документи за Белоградчишкия минен синдикат в Лондон, а ценни снимки от мина „Щастие“ бяха предадени от дъщерята на управителя Йосиф Кенерладжи – Роза – Татяна Кенерлиджи – Томова (1929-2016).
The Mining Manual by Walter R. Skinner, London, 1911
Belogradchik Exploration Syndicate Ltd, Widin Copper Syndicate Ltd, Bulgarian Coal Syndicate Ltd са британски рудни компании за добиване на медна руда и каменни въглища от района на Белоградчик (мина „Щастие“ и мина „Зелениград“). Изпълнителен директор на тези компании е Joseph Kenarlekdji, англичанин, вице-консул на Турция в Обединеното кралство, минен експерт и предприемач. Йосиф Кенерлиджи (1879-1964) е уважаван белоградчишки гражданин – неговите деца Роза Кенерлиджи, химик и д-р Люси Кенерлиджи, гинеколог също са добре известни и почитани в града. Йосиф Кенерлиджи има голяма заслуга за запазване на Белоградчик като български град след Първата световна война, когато градът е посетен от известния публицист и писател Хенри Берлайн [Henry Baerlein] (1875-1960) с мисия да установи дали Белоградчик е български или сръбски град.
За историята на мината преди в Белоградчик да дойдат англичаните знаем малко – знаем, че българските собственици са били от Плевен и мината е работила в тяхна полза 7 години.
Kонцесията „Щастие“ – концесия за 99 години експлоатация в частна полза на собствениците Стоянов, Върбенов и С-ие от гр. Плевен е обявена в Държавен вестник от 3 май 1901 г.. От Поемните условия на концесията „Щастие“ се вижда колко грижливо държавата се е отнесла към тази стопанска инициатива като са определени всички мерки, задължителната реализация на които ще гарантира безопасната работа на работниците и опазването на природната среда в Белоградчик от замърсявания и други увреждания (вж. Белоградчишки ежедневен илюстрован лист от 19 юни 2020 г.).
Къщата на Димитър Стоянов (1848-1929) в Плевен
Христо Върбенов (1848-1903)
След оттеглянето на англичаните от управлението на мината Йосиф Кенерлиджи е останал член на акционерното дружество Стоянов, Върбенов и С-ие.
През 30-те години са се появили редица проблеми в работата на мина „Щастие“ – спорове между акционерите и фиктивни продажби, за които научаваме от съобщение на Белоградчишкото мирово съдилище със съдия Величко п. Василев в Държавен вестник от 22 юли 1933 г.
Величко п. Василев е баща на добре известните и сега в Белоградчик д-р Багряна Попвасилева – Беланже (София) и Васко Попвасилев (Канада).
Споровете за концесията „Щастие“ не са намерили съдебно решение и до март 1939 г., тъй като на 16 май 1939 г. тези спорове е трябвало да бъдат разгледани във Върховния касационен съд (ДВ от 30 март 1939 г.).
=======================
НОВИНИ ОТ МИНАЛОТО: ОТ ГРАДА И ОКОЛИЯТА
Общински стопанства (1927 г.) Днес от Разсадника при мина “Щастие” – едно много красиво място до малката Белоградчишка река – нищо не е останало
Посещението на д-р Рикмер Рикмерс (Мюнхен) в България, в-к Мир, бр. 9946 от 7 септември 1933 г.
Това издание може да идва до читателите си и на електронната им поща – дайте сигнал за това и ще бъдете включени в е-мейл листа на Chemical Literary Heritage
===========================
ПОМЕНИК ЗА ПЕНЧО РАЙКОВ (ГЕОРГИ КОЛУШКИ, 1943)
В Летопис на Българската академия на науките и изкуствата, том XXIII, 1939/40 (1943 г.) проф Георги Колушки е публикувал Поменик за д-р Пенчо Н. Райков, с. 97 – 99.
Проф. Пенчо Райков, Физико-математически факултет на Софийския университет, действителен член на Българската академия на науките, р. 6 декември 1864 г. е починал в София на 24 юни 1940 г.
Проф. Георги Колушки (1864 – 1944), титуляр на Катедрата по химическа технология (1904 – 1935), е действителен член на Българската академия на науките от изкуствата от 1900 г. (тогава Българско книжовно дружество).
В годината, когато е публикуван поменика за проф. Пенчо Райков, Българската академия на науките и изкуствата е имала три клона: Историко-филологичен, Философско-обществен и Природо-математичен и е била под общото ръководство на проф. Богдан Филов (председател), проф. Петко Стоянов (секретар) и проф. Любомир Чакалов (ковчежник).
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 7000, понеделник, 22 април 2024 г.
=================================
Художник: Маргарита Радославова (нейните рисунки са върху коприна)
ЛЕЧЕБНИТЕ ВОДИ В БЪЛГАРИЯ (НИКОЛА ВАСИЛЕВ, 1932)
В „Известия на Главната дирекция на народното здраве“, 25 ноември 1936 г., има Списък на лекарите в България, които са имали право на практика в Царството към 1 февруари 1936 г. В този списък под № 384 четем:
Василев, Никола Попов, р. 1888 г. в с. Бела, Белоградчишко, завършил медицина 1915 г. в Женева, свободна практика, София, бул. „Христо Ботев“ № 70, вътрешни и гръдни болести.
През Световната война д-р Никола Василев е бил дружинен лекар в 42 пехотен полк. След войната е бил околийски лекар в Белоградчик. Д-р Никола Василев е известен и със статиите и книгите, които е публикувал – някои от тях са били отпечатани в печатницата на Стамен Каменов в Белоградчик.
Статията „Лечебните води в България: кои болести в кои минерални води и бани се лекуват“ д-р Никола Василев е публикувал в семейното илюстровано сшписание „Духовна обнова, май 1932 г.
=======================
НОВИНИ ОТ МИНАЛОТО: ОТ ГРАДА И ОКОЛИЯТА
Пътувала пощенска карта от Белоградчик до с. Бела (1929 г.) от Белоградчишката банка до длъжник на банката. Обърнете внимание на обръщението, написано на ръка: П.Г. В официални писма и заявления българският етикет допуска съкращения в обръщението: П.Г. се чете “Почитаеми Господине”, а Г.Г. означава “Господа” или “Госпожи и Господа”
В-к Зора от 27 юни 1925 г. Продължава процесът за Септемврийския бунт 1923 г. Свидетелски показания: Пизанти в с. Бела и после в с. Александрово
Държавен вестник от 23 май 1900 г.
Вършец – най-близката минерална баня до Белоградчик, посещавана често от по-имотните белоградчишки граждани
Голяма група курортисти във Вършец, след 1936 г.: втори ред вляво на мъжа с очилата – дядо ми Матей Игнатов, в дясно на този мъж – баба ми Дафина Игнатова; първи ред четвърта от дясно – дъщеря им Любка Игнатова (майка ми)
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 6999, неделя, 21 април 2024 г.
==================================
НЕДЕЛЕН ПОДЛИСТНИК: ИСТОРИЯ – НАУКА – ПОЛИТИКА: ОТ РАЗВАЛА КЪМ ПРОВАЛА (СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ, 1905)
Питам се дали днешните политици са чели „От развала към провала“ (1905 г.) на Стоян Михайловски (1856 – 1927). Не, те не са чели тази книга, а повечето от тях дори не знаят кой е Стоян Михайловски. Ако някой от днешните политици реши да прочете „От развала към провала“, той/тя със сигурност ще остане в почуда как е било възможно преди 120 г. един автор и учен да опише с подробности днешната българска политическа действителност.
Говоря за “днешните политици“, но в България вече няма политически партии с организационни структури в страната, чрез които да поддържат влиянието си сред българското население. Вместо „партии“ има „политически проекти“, които носят белезите на „политически секти“, които търсят последователите си чрез медиите и най-вече чрез Фейсбук. Техните водачи, които всички наричат „лидери“, имат претенцията, че само те знаят „истината“ и „българския национален интерес“; всички останали „крадат и лъжат“ – лидерите говорят за „справедливост“, която ще се установи тогава, когато водачите на другите секти влязат в затвора и после увиснат на бесилките (това последното се подразбира, макар че се премълчава).
Днешните „политици“ се обръщат едни към други с „колеги“, което всъщност означава, че те мислят, че „политиканството“ и неговата висша форма – „депутатството“, не са временен граждански дълг, а са добре платени професии, които те упражняват по право.
За всичко това Стоян Михайловски пише: „Тъжно ! Много тъжно ! Прекалено тъжно !”
bvtoshev 