ЮРИДИЧЕСКИ СПОРОВЕ С МИННАТА КОНЦЕСИЯ „ЩАСТИЕ“ В БЕЛОГРАДЧИК (1933 Г.)

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005)

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

Knowledge gives life to the soul

Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)

===================================

№ 7001, вторник, 23 април 2024 г.

=================================

Художник: Йордан Кисьов – Скала от каньон Збеговете, Белоградчик 2022 г., 50Х40, акрил

ЮРИДИЧЕСКИ СПОРОВЕ С МИННАТА КОНЦЕСИЯ „ЩАСТИЕ“ В БЕЛОГРАДЧИК (1933 Г.)

Медната рудница „Щастие“ има дълъг живот – повече от половин век. За жалост историята на мината не е добре документирана. Дори за последните години на мината се знае много малко – знае се, че в годините около 1950 г. там са работили бивши затворници от лагера в Белене.

Историята на мина „Щастие“ има две страни – една „българска“ и една „английска“.

Всъщност най-много знаем за „английската“ история на мината – в английските архиви бяха намерени важни документи за Белоградчишкия минен синдикат в Лондон, а ценни снимки от мина „Щастие“ бяха предадени от дъщерята на управителя Йосиф Кенерладжи – Роза – Татяна Кенерлиджи – Томова (1929-2016).

The Mining Manual by Walter R. Skinner, London, 1911

Belogradchik Exploration Syndicate Ltd, Widin Copper Syndicate Ltd, Bulgarian Coal Syndicate Ltd са британски рудни компании за добиване на медна руда и каменни въглища от района на Белоградчик (мина „Щастие“ и мина „Зелениград“). Изпълнителен директор на тези компании е Joseph Kenarlekdji, англичанин, вице-консул на Турция в Обединеното кралство, минен експерт и предприемач. Йосиф Кенерлиджи (1879-1964) е уважаван белоградчишки гражданин – неговите деца Роза Кенерлиджи, химик и д-р Люси Кенерлиджи, гинеколог също са добре известни и почитани в града. Йосиф Кенерлиджи има голяма заслуга за запазване на Белоградчик като български град след Първата световна война, когато градът е посетен от известния публицист и писател Хенри Берлайн [Henry Baerlein] (1875-1960) с мисия да установи дали Белоградчик е български или сръбски град.

За историята на мината преди в Белоградчик да дойдат англичаните знаем малко – знаем, че българските собственици са били от Плевен и мината е работила в тяхна полза 7 години.

Kонцесията „Щастие“ – концесия за 99 години експлоатация в частна полза на собствениците Стоянов, Върбенов и С-ие от гр. Плевен е обявена в Държавен вестник от 3 май 1901 г.. От Поемните условия на концесията „Щастие“ се вижда колко грижливо държавата се е отнесла към тази стопанска инициатива като са определени всички мерки, задължителната реализация на които ще гарантира безопасната работа на работниците и опазването на природната среда в Белоградчик от замърсявания и други увреждания (вж. Белоградчишки ежедневен илюстрован лист от 19 юни 2020 г.).

Къщата на Димитър Стоянов (1848-1929) в Плевен

Христо Върбенов (1848-1903)

След оттеглянето на англичаните от управлението на мината Йосиф Кенерлиджи е останал член на акционерното дружество Стоянов, Върбенов и С-ие.

През 30-те години са се появили редица проблеми в работата на мина „Щастие“ – спорове между акционерите и фиктивни продажби, за които научаваме от съобщение на Белоградчишкото мирово съдилище със съдия Величко п. Василев в Държавен вестник от 22 юли 1933 г.

Величко п. Василев е баща на добре известните и сега в Белоградчик д-р Багряна Попвасилева – Беланже (София) и Васко Попвасилев (Канада).

Споровете за концесията „Щастие“ не са намерили съдебно решение и до март 1939 г., тъй като на 16 май 1939 г. тези спорове е трябвало да бъдат разгледани във Върховния касационен съд (ДВ от 30 март 1939 г.).