БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 319 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
===================================
No. 3699, Wednesday, 28 December 2016
===================================
Петра Стоядинова
ПАРТИЗАНСКИ ПРИСЪДИ: С РАЯНОВЦИ, БЕЛОГРАДЧИШКО
В партизанския отряд „Георги Бенковски“ народните бойци са около 20. Както навсякъде, така и този отряд не е компактна военна единица. Статутът на партизаните е полулегален и често някои от тях се прибират за известно време по селата си, а някои дори пътуват с влак до София и други градове за инструкции. Броят на партизаните в отряд „Георги Бенковски“ се увеличава над 100, но това става в дните около 8-9 септември 1944 г.
Дейността на „шумкарите“ (както ги нарича народът) се свежда главно до търсене на храна (основно чрез помагачи – съселяни, наречени по-късно „ятаци“), търсене на оръжие (защото оръжието им е недостатъчно и разнородно), агитация и пропаганда по селата (често със запалване на селски или данъчни архиви) и изпълнения на присъди над „фашисти“ или „свои“, уличени в предателство. Решенията за тези присъди взема „военен партизански съд“.
За такава присъда, изпълнена в с. Раяновци, Белоградчишко, разказва Иван Зурлов, политкомисар на отряда (текстът по-долу е от книгата на Зурлов „Записки на политкомисаря“, 1949 г.). Изпълнението на присъдата е възложено на „Филип“ – Иван Станчев Пунов, р. 1920 г. в с. Макреш, Кулско.
Лило Тошев (1920-1944), от с. Макреш, Кулско
Тошо Младенов (1912-1944), от с. Урбабинци, Кулско, баща на Петър Тошев Младенов (1936-2000), член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на външните работи на НРБ, председател (президент) на Република България
Сава Цонев (1913-1944), от с. Стражица, Великотърновско
Станко Иванов (1912-1944), от с. Цар Петрово, Кулско
Въто Мирчев (1902-1944), от с. Цар Петрово, Кулско
Йото Вътов (1923-1944), от с. Цар Петрово, Кулско
=============================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Условията на примирието, което слага края на Руско-турската война 1877-1878: русите получават правото да окупират най-важните крепости на Отоманската империя – Видин, Русчук, Силистра, Белоградчик и Ерзарум.
Войната печели руския император Александър II – Освободител. Някои мислят, че той се нарича така, защото е освободил българите от турско робство. Това не е вярно. Той е наречен “Освободител”, защото през 1861 г. е освободил от робство руските крепостни селяни – Русия е страната, в която робството се е запазило най-дълго време. Днес паметници на цар Александър II, Освободител има само в София и Хелзинки.
Капитулацията на турците във Видин и предаване на града на руснаците
Колиба от пръти и кал в с. Чупрене, Белоградчишко, 1950 г.
==============================
Sofia, 28 December 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)
bvtoshev 