БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 330 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 4553, понеделник, 15 октомври 2018 г.
===================================
Приложно изкуство
Белоградчишки исторически музей
КОНФЛИКТЪТ МЕЖДУ ГЕОРГИ САВЧЕВ И ГЕО МИЛЕВ
Георги Савчев
Гео Милев
И двамата са представители на новото течение в българската литература – модернизъм, символизъм и експресионизъм. Но конфликтът между двамата е непримирим. Този конфликт е получил публичност чрез две рецензии.
Първата е на Георги Савчев (1883-1949) – озаглавена е „Литературни лунатици“ и е публикувана в седмичното списание „Комедия“ – списание за театър, музика, литература и критика, на 5 август 1920 г. Статията на Георги Савчев е насочена срещу списанието на Гео Милев „Везни“. Георги Савчев пише: „Познат у нас с ред нескопосани преводи на Хайне, Гео Милев до престъпност обезличи великия немски поет. От преводи той премина към творчество и създаде такива перли в областта на художествената галиматия, щото увековечи името си като посредствен поет“.
Отговорът на Гео Милев (1895-1925) идва година по-късно. Поводът е книгата на Георги Савчев за творчеството на Цанко Церковски (1869-1926) „Лириката на Цанко Церковски: критичен етюд“ (София: Т.Ф. Чипев, 1921). Публикацията е в списанието на Гео Милев „Везни: седмично списание за изкуство и култура“, кн. 3, 30 октомври 1921 г.: „Ако не беше издадена тази книга, никога човек не би могъл да повярва, че в 107 страници могат да се съберат толкова много езикови, стилистични и логични безсмисленици“. Гео Милев упреква и проф. Александър Балабанов (1879-1955), че в неговия вестник „Развигор“ е поместил кратка бележка за тази книга.
Несъмнено културните сили в Белоградчик са научили за този непримирим конфликт – списание „Везни“ се получава в Белоградчик и в една тетрадка Гео Милев лично е написал кои са белоградчишките абонати: Васил Мишев (чиновник), Асен Илиев (прошенописец), Димитър Тодоров (телефонист), Коста Христов (учител), Атанас Марков (учител), Илия Матеев (учител), Ангел Желев (адвокат), Марийка Главчева (чиновник), Анка Николова (чиновник), Марийка К. Панова (чиновник), Коста Цолов (чиновник) и Трифон Иванов (чиновник).
Тук ще имате възможност да сравните двата текста:
======================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
Църковен вестник от 28 април 1900 г.
Помощи за семейството на починал свещеник, Църковен вестник от 15 декември 1901 г.
Църковен вестник от 15 декември 1901 г. (навярно Васил Попов, който по-късно ще емигрира в Америка, където следите му ще се загубят)
Ученици от Белоградчишкото училище с учителя си, около 1920
Ученици от Белоградчишкото гимназия, около 1920 (снимки на Мария Енчева от Белоградчик) – трима юнака и девет юнакини
=======================
Sofia, 15 October 2018 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)
bvtoshev 