БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 336 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 18.8 (4860), неделя, 9 юни 2019 г.
===================================
БИБЛИОТЕКА
Библиотека “Венец” е приложение на “Венец: Белоградчишкото списание за история, култура и народознание”. Засега книгите на библиотеката излизат във формата на “Подлистник” към съботното издание на Белоградчишкия ежедневен илюстрован лист. Рядката книга на белоградчишкия писател Георги Савчев (1883-1949) “В гръцки плен” (1931 г.) бе № 1 на библиотеката. № 2 на библиотеката е повестта “Мъченик” (1870 г.) на Любен Каравелов (1834-1879). Тази повест е първото художествено произведение, посветено на Белоградчишкото въстание от 1850 г. № 3 на библиотеката е една книга, която отдавна е библиографска рядкост – “Червената стена – 1916-1918”, библиотека Завети, 1943 год. Автор на книгата е Илия Мусаков (1894-след 1950). № 4 на библиотеката е една забележителна книга – “Белоградчишката мадона” (1938 г.), от белоградчишкия писател Георги Попов (1904-1968), която отдавна е библиографска рядкост. № 5 е още една повест, посветена на Белоградчишкото въстание – “Кнез Иван Кулин” от Змей Горянин (1905-1958). № 6 е историческият роман ”Кървави дни” на Цветан Минков (1891-1967), посветен на борбите на българите за национално освобождение и на Белоградчишкото въстание от 1850 г. № 7 – Полувековният път на 15-пехотен Ломски полк от Илия Мусаков (1939) , е единствената книга с пълни исторически сведения за нашия полк – има две издания и е готвено трето, което не е видяло бял свят. № 8 също е важна книга за Белоградчик – “Дунавска България и Балканът” от Феликс Каниц – първото българско издание от 1932 г. Емилия Кожухарова, от Белоградчик, във Военното издателство в София публикува своя книга за полковник Стефан Илиев – тази книга е № 9 на нашата библиотека. През 1931 г. в Мездра излиза “Червената стена” – повест от Н. Григоров. Тази книга – № 10 на библиотека “Венец”, отдавна е библиографска рядкост като за нея и нейния автор днес нищо вече не се знае. Книга на Георги Савчев “Годежният пръстен” от 1919 г., подписана с псевдоним, е № 11 на нашата библиотека. Още един роман на Георги Савчев е представен като № 12 в нашата библиотека “Венец”. Преди да бъде публикуван като отделна книга този роман е бил представен като подлистник на в-к “Македония”. Книгата се явява с две заглавия: на външната корица “Македонска голгота: роман из македонския живот”; на вътрешната корица “Новата борба: роман”. Новата книга на нашата библиотека (№ 13) е рядката и днес непозната лирическа повест “Гробът на едно сърце” на белоградчишкия писател Георги Савчев (1930 г.). № 14 на библиотеката “Венец” е романът на Илия Мусаков “През огън и кръв” (1939 г.). Илия Мусаков е военен писател с много богато литературно творчество. Нему дължим най-пълната история на 15-и пехотен Ломски полк (№ 7). След 1944 г. всички негови книги са включени в забранителния списък на “вредна литература”. Тук всяка неделя ще може да прочетете две поредни глави от романа. Илюстрациите към нашето издание не са от романа; те са от ежедневието – в мир и бран, на 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик. Следва № 15 на Библиотека “Венец” – най- добрият роман за Христо Ботев. Достойнство на първото издание (1935 г.) на романа „Христо Ботьов“ на белоградчишкия писател Георги Савчев (1883-1949) са и 17-те илюстрации – рисунки на казанлъшкия художник Радомир Мандов (1883-1947). Друг голям исторически роман на Георги Савчев (1883-1949), от Белоградчик, е “Дякон Левски” (София: Художник, 1933). Той ще бъде представен в библиотека “Венец” под № 16. Следва № 17: “Село Върбовчец” от Антон Страшимиров. За да разберете истината за македонските борби за освобождение, прочетете тази книга – № 18 “През пламъците на революцията и живота”. Авторът е от фамилията Думбалакови, които са живели в Белоградчик. Михаил Думбалаков (1882-1959) е македонски деец и журналист. След установяването на комунистическия режим Михаил Думбалаков е между организаторите на съпротивителното горянско движение, за което е осъден на смърт, но по напреднала възраст присъдата е намалена на доживотен затвор. Освободен от затвора и изпаднал в крайна мизерия, Михаил Думбалаков се самоубива на 13 февруари 1959 г.
Продължава от 2 юни 2019:
Продължението следва …
Михаил Думбалаков – прав, вдясно – под него майор Владимир Каназирев, 1912 г.
================================
Sofia, 9 June 2019 Compiled by B.V. Toshev (Belogradchik Daily)