БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005)
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
Редактор – стопанин: Проф. Б. В. Тошев (Белоградчик)
===================================
№ 6087, понеделник, 5 септември 2022 г.
===================================
Художник: Георги Терзиев (Пловдив) – “Село Горни Лом, Белоградчишко”
===================
ДА ЧЕТЕМ ГРИГОРИЙ ПЕТРОВ (В. ИВ. НЕНОВ, 1926)
Д-р Васил Иванов Ненов (1876-1950), баща на художника Иван Ненов (1902-1997), е бил военен лекар в Белоградчик и Видин. Точно в Белоградчик той е написал книгата „Лекарят и общественият живот“, която е изпратил с автограф на своя приятел Пейо Яворов. Този автограф е датиран – 6 февруари 1907 г. През Първата световна война д-р Васил Ив. Ненов е завеждал полевата болница на 6-а пехотна Бдинска дивизия.
Освен че е отличен лекар – един от основоположниците на санитарното дело в България, д-р Васил Ив. Ненов е имал ярки литературни заложби и е написал редица стихотворения и разкази. Неговият литературен талант е бил оценен от Пейо Яворов и именно на такава основа в възникнало и се е развили тяхното приятелство.
Богатото литературно творчество на д-р Васил Ив. Ненов е пръснато сред много литературни източници – в наши дни то не е събрано и затова остава неизвестно на съвременните българи. Единствено Белоградчишкият ежедневен и илюстрован лист открива и показва на читателите си неговите литературни и други творби.
През 1926 г., след кончината на Григорий Петров в една болница в Париж след операция на рак на стомаха, в България Културно-обществената група „Григорий Петров“ издава в София (печатница „Радикал“) една книга в негова памет „Григорий Петров (1868-1925)“. Между авторите в тази книга е и д-р Васил Иванов Ненов – неговият принос е озаглавен „Да четем Григорий Петров“. Мемориалната книга за Григорий Петров започва с некролог, записан от Светослав Камбуров – Фурен (1885-1977), а след него следва стихотворението на Владимир Русалиев (1899-1973) „На Григорий Петров“.
Драги проф. Тошев,
Интересни, но като цяло много спорни мисли на Григорий Петров за Русия и Октомврийската революция в броя от 3 септември.
Всяко общество рефлектира своето минало и много от неговите констатации за стара царска Русия са верни, но от всички тези предпоставки съвсем не следва закономерно и автоматично Октомврийската революция. Казано съвсем конкретно и просто: каквито да са били Русия и руският народ, без Ленин нямаше да има Октомврийска революция. Григорий Петров подценява ролята на личността в историята. А пък без германска помощ и финансиране Ленин нямаше да се озове в Русия. Нещо повече: самият Октомврийски преврат става възможен само с въоръжена германска помощ и намеса в Петроград (Петербург) и по-късно в Москва. А пък без идеологията на Маркс, който е германец, респ. германски евреин, нямаше да има болшевишка партия и Ленин.
Така че не, октомврийската революция не е дело на руския народ, какъвто и да е той, а на Ленин и болшевишката партия, която е била в малцинство сред народа. Революции, метежи и преврати по правило са дело на организирани малцинства. Временното правителство и Керенски подценяват болшевиките. Имало е толкова моменти, когато революцията е можела да бъде предотвратена, но съдбата бе пожелала това да не стане. Така например министърът на правосъдието във Временното правителство Малянтович пописва заповед за ареста на Ленин, но сам го предупреждава за готвещия са арест. (В знак на „благодарност” през 1937 Малянтович е арестуван и разстрелян през 1940.)
Полският журналист Михал Баковски през 2009 за Октомврийската революция и „революциите” през 1989:
„Царска Русия рухва през oктомври 1917 и никога вече не се възстановява. Малка банда от международни гангстери поема останките от руската държава и ги използва като инструмент за своята външна политика. Онова, което създават от развалините на руската държава, не е друга руска държава – всъщност това въобще не е държава, а инструмент за световна революция.
Като резултат от Втората световна война триумфиращият Съветски съюз поема по-голямата част от Източна Европа. Чърчил и Рузвелт дават благословията си на пакта Рибентроп-Молотов и така Сталин включва някои победени държави – като Прибалтика – в СССР като съветски републики или създава на други места „държавоподобни“ зони с грандиозни имена като „Германска демократична република“ или „Полска народна република“. Но тези образувания не са продължение на държавността, която заменят, а продължение на приемствеността, създадена от Ленин и палачите му през 1917.
След 1939 вече не съществува полска държава (единственото законно полско правителство е в изгнание) и тъй като през 1989 нищо съществено не се измени, и днес няма „полска държава“. Преди 20 (вече 33) години генерал Кишчак, шеф на тайната полиция и високопоставен функционер на комунистическата партия, аранжира така наречената Кръгла маса с водената от Солидарност опозиция. Опозицията беше пълна с „бивши“ комунисти, вкл. Лех Валенса, който независимо от статута си на светец на Запад е обвинен, че е бил агент на тайните служби.” …
Сърдечни поздрави
Борислав Ванков
=====================
НОВИНИ ОТ МИНАЛОТО: ОТ ГРАДА И ОКОЛИЯТА
в-к Зора от 13 октомври 1926 г.
в-к Зора от 21 април 1926 г.
в-к Утро от 11 септември 1926 г. – хумористичната страница “Кукуригу”
Атанас Марков, 1926 г., дългогодишен учител по български език и литература в Белоградчишката гимназия, роден в Кишинев
Две учителки: Анастасия Атанасова Живкова и Софка Матей Игнатова (по-късно Цанкова), 1926 г. – в боровата гора ©Atanas Toshev
Детето е Любка Матей Игнатова (5) – след години Тошева (майка ми), Анастасия Атанас Живкова е сестра на баба ми.
=========================
Sofia, 5 September 2022 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)
bvtoshev 