БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 319 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
Knowledge gives life to the soul
===================================
No. 3698, Tuesday, 27 December 2016
===================================
Петра Стоядинова
ВАСИЛ САВЧЕВ: НОВИЯТ БОРЕЦ , 1904 Г.
Васил Савчев е роден на 29 юни 1880 г. в гр. Белоградчик. Той е завършил правни науки в Софийския университет през 1903 г. На 16 март 1913 г. поручик Васил Савчев, адютант на 3-а дружина на 15-и пехотен Ломски полк, в бой с турците при Арнауткьой е загинал със смъртта на храбрите на полето на честта. Той се тачи като един от най-големите герои на 15-и пехотен Ломски полк.
Четиримата братя – Никола Савчев (1870-1936), Васил Савчев (1880-1913), Георги Савчев (1883-1949) и Трифон Савчев (1887-1976) имат огромен принос в културното и общественото развитие на Белоградчик. Знаем за причастността на Васил Савчев към македонското революционно движение – той е бил белоградчишки делегат на някои от конгресите на македонските революционери. В младите си години, заедно с брата си Никола Савчев (който по-късно става, ведно с Найчо Цанов и Тодор Влайков, един от главните дейци на Радикалната партия) Васил Савчев е имал увлечения и симпатии към социалистическото движение в България. За това има категорично свидетелство от Димитър Влахов (1878-1953), б. учител по химия в Белоградчик, а по-късно – виден представител ма македонизма в Москва, а сетне и в Титова Югославия.
Както знаете, литературната дейност на Никола Савчев, Георги Савчев и Трифон Савчев е на прицел в Белоградчишкия ежедневен илюстрован лист. Липсваха, обаче, данни за публикации на Васил Савчев. Такива негови ярки публицистични статии неотдавна бяха намерени и една от тях: „Новият борец“, сп. „Работнишко дело“, кн. 5, май 1904 г., днес се представя на вниманието на читателите на Листа.
През 1903 г. Българската работническа социалдемократическа партия търпи разцепление и се оформят две крила – доктринерско на „тесните социалисти“, по-късно нарекли се комунисти (Димитър Благоев (1856-1924)) и друго на „общоделците“ – „широки социалисти“ (Янко Сакъзов (1860-1941)) като между двете нови партии възникват непреодолими противоречия. Списанието „Работнишко дело“, където Георги Савчев публикува, е на тесните социалисти. То се редактира от Георги Бакалов (1873-1939), който тогава е към тесните социалисти, но от 1908 до 1920 е към широките социалисти, за да се върне към комунистите след престоя си в СССР (1925-1932), където става член-кореспондент на АН СССР за литературната си дейност.
В края на XIX и началото на XX век, та чак до края на Първата световна война, левите движения в България имат своя „български“ романтичен период като идеите на социализма се разпространяват чрез многобройни преводни и български съчинения, достъпни за образованата част на българското общество и главно учителството, като много от тези образовани българи приемат социалистическите идеи за свое верую. След Първата световна война доктринерният комунизъм влиза в своя втори период. Образованите комунисти вече са малцинство и партията се отказва от легалните форми на борба за своите идеи, обръщайки се срешу своята държава, следвайки инструкциите, които идват от Третия интернационал в Москва. Това стана възможно именно поради обстоятелството, че интелигентните сили в партията на комунистите бяха изтикани в периферията, а връх взе масата, която не се интересува от идеологии, а се води от примитивните инстинкти на интереса. Така комунизмът в България стана проводник на болшевишкия сталинизъм, а съветската власт – негова цел.
Ето статията на Васил Савчев:
============================
ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО: ГРАДЪТ И ХОРАТА МУ
в-к “Напред”, 2 юли 1919 г.
Каменни орнаменти над вратата на черквата “Св. Николай” в с. Търговище, Белоградчишко
Тракийките на Белоградчик
снимка: 2010 (в-к “Белоградчик”)
============================
Sofia, 27 December 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)
bvtoshev 